Мери Елизабет Брадън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 6: Ред 6:
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато тя е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>
Родена в [[Сохо (Лондон)|Сохо]], Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от [[Корнуол]]. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в [[Съсекс]], а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. <ref name=":0">Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.</ref> Когато тя е на 10 години, брат ѝ [[Едуард Брадън]] заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на [[Тасмания]] от 1894 до 1899 г. <ref>M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.</ref>


На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса под псевдонима Мери Сийтън – професия, която ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Мери работи като актриса три години, когато се сприятелява с актрисите Клара и Аделайд Бидъл.
На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса и въпреки че играе второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г., но този избор предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да вземе сценично име, за да запази реномето си - Мери Сейтън (''Mary Sayton''). Тя обикаля провинциите, започвайки от [[Саутхемптън]] и пътувайки до [[Уинчестър]] и [[Рединг]], както и отивайки в [[Шотландия]] за кратък период от време през 1855 г. <ref name=":1" />


Аделайд отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.
Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. <ref name="BoardmanJones2004">{{Cite book|last=Kay Boardman|last2=Shirley Jones|title=Popular Victorian Women Writers|url=https://books.google.com/books?id=rt2YCL0HABAC&pg=PA189|year=2004|publisher=Manchester University Press|isbn=978-0-7190-6450-0|pages=189–190}}</ref> Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). <ref name=":3">{{Harv|Neuburg}}, p. 36</ref> През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ ''(Lady Audley's Secret),'' продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.


Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]]. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ''Aurora Floyd'') се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в [[психиатрична болница]] в [[Дъблин]]. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, <ref name="ven">Victor E. Neuburg, ''The Popular Press Companion to Popular Literature'', Popular Press, 1983. {{ISBN|0879722339}}, pp. 36–37.</ref> където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и ''Aurora Floyd'') се занимава с темата за бигамията. <ref name=":0" />
Ред 22: Ред 22:
Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />
Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – ''Like and Unlike,'' и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. <ref name=":0" />


Въпреки многото си болести, Брадън последователно се движи в крак с времето: около 1912-3 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинематографичното издание на „Аврора Флойд“ и през 1914 г., когато избухва [[Първата световна война]], тя помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържа през целия си живот. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://maryelizabethbraddon.com/biography/|заглавие=Biography|достъп_дата=1 дек. 2021}}</ref>
Въпреки многото си болести, Брадън последователно се движи в крак с времето: около 1912-3 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинематографичното издание на „Аврора Флойд“ и през 1914 г., когато избухва [[Първата световна война]], тя помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържа през целия си живот. <ref name=":1">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://maryelizabethbraddon.com/biography/|заглавие=Biography|достъп_дата=1 дек. 2021}}</ref>


Мери е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>
Мери е поразена от [[инсулт]] през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.<ref name=":13">{{Harv|Mullin}}.</ref> в [[Ричмънд (Лондон)|Ричмънд]] (тогава в [[Съри]]) и е погребана в гробището на Ричмънд. <ref>{{Cite book|last=Meller|first=Hugh|last2=Parsons|first2=Brian|title=London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer|edition=fifth|year=2011|publisher=The History Press|location=Stroud, Gloucestershire|isbn=9780752461830|pages=290–294}}</ref>

Версия от 14:35, 1 декември 2021

Мери Елизабет Брадън
Mary Elizabeth Braddon
Портрет от Уилям Пауъл Фрит, 1865 г.
Родена4 октомври 1835 г.
Починала4 февруари 1915 г. (79 г.)
Професияактриса, писателка, редакторка
Националност Великобритания
Активен период1860 – 1910
Жанрсензационен роман
Известни творби„Тайната на лейди Одли“, „Аврора Флойд“
СъпругДжон Максуел
ДецаФани Маргарет Максуел, Уилям Бабингтън Максуел, Джерард Максуел, 3 деца
Уебсайтhttps://maryelizabethbraddon.com/
Мери Елизабет Брадън в Общомедия

Мери Елизабет Брадън (на английски: Mary Elizabeth Braddon; * 4 октомври 1835 в Лондон, Обединено кралство, † 4 февруари 1915 в Ричмънд, пак там) е английска популярна писателка на романи от Викторианската епоха. [1] Тя е най-известна със своя сензационен роман „Тайната на лейди Одли“ от 1862 г., който също така е драматизиран и заснет няколко пъти.

Биография

Родена в Сохо, Лондон като трета и последна дъщеря на Фани Уайт – ирландска журналистка и Хенри Брадън – адвокат от Корнуол. Поради изневярата на съпруга си и финансовата му безотговорност майка ѝ Фани се разделя с баща ѝ, когато Мери е на пет годинки. Семейството се установява първо в Съсекс, а по-късно в Лондон, където Мери посещава Скарсдейл Хаус – частно девическо училище. [2] Когато тя е на 10 години, брат ѝ Едуард Брадън заминава да търски късмет в Индия и по-късно отива в Австралия. Там той има блестяща политическа кариера и е премиер на Тасмания от 1894 до 1899 г. [3]

На 17-годишна възраст Мери започва кариера на актриса и въпреки че играе второстепенни роли, професията ѝ позволява да издържа себе си и майка си, която я следва в пътуванията ѝ. Актьорската ѝ кариера продължава около осем години, започвайки през 1852 г., но този избор предизвиква противоречия в семейството ѝ и тя е принудена да вземе сценично име, за да запази реномето си - Мери Сейтън (Mary Sayton). Тя обикаля провинциите, започвайки от Саутхемптън и пътувайки до Уинчестър и Рединг, както и отивайки в Шотландия за кратък период от време през 1855 г. [4]

Акрисата Аделайд Бидъл – нейна приятелка отбелязва, че интересът на Брадън към актьорството намалява, когато се захваща с писането на романи. [5] Към 1859 г., благодарение на грижите на почитател, който ѝ осигурява финансова подкрепа за определен период, Мери се отдава на писане. Тя написва няколко разказа, публикувани от септември 1860 г. в евтини художествени списания, собственост на издателя Джон Максуел (* 1824, † 1895). [6] През юли 1861 г. списанието „Робин Гудфелоу“ започва сериализацията на най-известния ѝ роман „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret), продължила в списание „Сикспени“ след банкрута на списанието.

Професионалната връзка с Максуел скоро се превръща в любовна афера. Максуел е женен с пет деца, но жена му е затворена в психиатрична болница в Дъблин. През 1861 г. Мери и майка ѝ се местят в дома му в Лондон, [7] където писателката е мащеха на децата му. През 1864 г. Мери и издателят, след като стават родители на две деца, се опитват да уредят общественото си положение, като разпространяват обява за брак, което обаче е отречено от други източници. В списанията от онова време и от някои от нейните съвременници Мери е обвинявана в неморалност както за личния ѝ живот, така и за съдържанието на книгите ѝ: нейните герои са трансгресивни героини, а два от нейните романи („Тайната на лейди Одли“ и Aurora Floyd) се занимава с темата за бигамията. [2]

През втората половина на 60-те години животът на Мери е пресечен от няколко тежки момента: през 1866 г. умира третото ѝ дете, а две години по-късно сестра ѝ и майка ѝ. През същата година тя изживява тежък нервен срив, усложнен от родилна треска, която я поразява след раждането на сина ѝ. Въпреки кратък период на депресия тя продължава да пише: през 1868 г. публикува своя двадесети роман. През 1871 г. започва да пише пиеси, нито една от които не е поставена, а на следващата година се появява друг неин важен роман – The Lovels of Ardel.

През септември 1874 г. смъртта на съпругата на издателя отново предизвика скандал около любовната връзка на Брадън с Джон Максуел: за разпалването на скандала всъщност роля играе девер ѝ Ричард Ноулс, който публикува новината в национални вестници с намерението да се оповести неморалността на отношенията на двойката.

След брака между Мери и Джон Максуел, законно признат и сключен на 2 октомври 1874 г., двойката е принудена да напусне дома си в Ричмънд (лондонски квартал) и да се премести в Челси за около година, надявайки се, че междувременно клюките ще утихнат. [2] Мери живее със съпруга си до смъртта си. [8] Те имат общо шест деца. Най-голямата им дъщеря Фани Маргарет Максуел (* 1863, † 1955) се омъжва за натуралиста Едмънд Селус на 13 януари 1886 г. През 20-те години те живеят в замъка Уайк близо до Уеймът, Дорсет, където през 1923 г. Фани основава местен клон на Женския институт, чийто първа председателка става. [9] Вторият им най-голям син на е писателят Уилям Бабингтън Максуел (* 1866, † 1939). Синът им Джерард Максуел също е писател.

През 1876 г. е публикуван „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (Joshua Haggard's Daughter) – романът, който Робърт Лий Улф в биографията, посветена на Елизабет Мери Брадън, определя като нейния „шедьовър“. [10] За разлика от сензационизма на най-известните ѝ творби тя разкрива влиянието на френския литературен реализъм, особено този на Зола. [11]

Мери продължава да публикува сериализирани романи в периодични списания с известна редовност, докато съпругът ѝ не се инвалидизира. През 1892 г. тя публикува шейсетия си роман – Like and Unlike, и впоследствие преминава през период на пауза. Съпругът й умира от грип на 5 март 1895 г. след продължително боледуване. [2]

Въпреки многото си болести, Брадън последователно се движи в крак с времето: около 1912-3 г. си купува кола; през 1913 г. присъства на кинематографичното издание на „Аврора Флойд“ и през 1914 г., когато избухва Първата световна война, тя помага на болничните пациенти, като продължава благотворителната дейност, която поддържа през целия си живот. [4]

Мери е поразена от инсулт през 1907 г. През следващите години здравословното ѝ състояние прогресивно се влошава. Тя умира на 79-годишна възраст на 4 февруари 1915 г.[12] в Ричмънд (тогава в Съри) и е погребана в гробището на Ричмънд. [13]

Нейният дом е Лихфийлд Хаус (Lichfield House) в центъра на града, който е заменен от жилищен блок през 1936 г. – Лихфийлд Корт, сега в списъка на исторически сгради. Тя има плоча в енорийската църква в Ричмънд, където е наречена просто „Мис Брадън“. Редица близки улици са кръстени на герои от нейните романи – съпругът ѝ е строителен предприемач в района. [14]

Творчество

Брадън е плодовита писателка, създала повече от 80 романа с изобретателни сюжети, множество пиеси, стихотворения, есета и разкази. [15]

Първоначално Мери се посвещава на писането на стихосбирката „Гарибалди и други стихотворения“ (Garibaldi and other Poems), публикувана през 1861 г., и на творби от жанра penny dreadful – вид периодична публикация, разпространена в Обединеното кралство през 19 век. [16] Тези нейни кратки истории излизат на части в списанията Welcome Guest, The Halfpenny Marvel и Sixpenny Magazine, които принадлежат на бъдещия ѝ съпруг Джон Максуел. Характеризирани с наситени сюжети с престъпления, предателства, убийства и отравяния, те осигуряват добри доходи на авторката, която обаче се посвещава и на писането на романи. [2] Първият ѝ роман е „Три пъти мъртъв“ (Three Times Dead). Той излиза през 1860 г. и не постига желания успех. Успехът идва прз 1861 г. с романа „Тайната на лейди Одли“ (Lady Audley's Secret), чиято героиня е красива жена, виновна за убийството на съпруга си. Публикуван в три тома, той постига незабавен и изключителен успех, достигайки девет издания за една година и три различни театрални адаптации. [7] Той остава в печат от публикуването си и е драматизиран и филмиран на няколко пъти. Следващият ѝ роман – „Аврора Флойд“ (Aurora Floyd) също е публикуван за първи път на части в сп. Темпъл Бар и след това излиза през 1862 г.

Авторката получава множество критики за това, че придава прекомерно централно място на компрометиращи теми като полигамията и престъпността. В годините след публикуването на „Аврора Флойд“ Мери пише още осем романа, както и други творби, които се появяват на части в списания, включително „Победата на Елеонора“ (Eleanor's Victory) (1863), „Съпругата на доктора“ (The Doctor's Wife) (1864) и The Lady's Mile (1866). В тази фаза съдържанието на творчеството ѝ става по-смекчено и съобразено с каноните на морала на времето.

Анонимният сензационен роман на Ричард Блакмор „Клара Вон“ (1864) ѝ е погрешно приписван от някои критици.

През 1866 г. Мери и съпругът ѝ основават Belgravia Magazine – художествено списание, което Мери редактира в продължение на десет години и в което тя публикува някои от романите си на части. Списанието представя на читателите серии сензационни романи, стихове, разкази за пътешествия и биографии, заедно с есета за мода, история и наука. То е придружено от пищни илюстрации и е литературен източник на достъпна цена. Тя също така е редактор на списание „Темпъл Бар“ (Temple Bar). В сп. „Белгрейвия“ писателката публикува романа The Lovels of Ardel (1872), в който се връща, за да разкаже история за съблазняване и предателство.

Към края на 1870-те години Мери Елизабет Брадън става редовна читателка на Емил Зола, чието влияние е отбелязано в по-късните ѝ романи като „Дъщерята на Джошуа Хагард“ (Joshua Haggard's Daughter) от 1876 г. [2] Влиянието на френската култура може да се види и в „Наследството на Шарлот“ (Charlotte's Inheritance) от 1868 г. и в „Лисицата“ (Vixen) от 1879 г. – романи, считани за опасни, защото заплашват да нарушат статуквото поради несъответствието с викторианските идеали от онова време. [17]

Брадън написва няколко произведения в жанра на свръхестествената проза, включително романът 1891 г. за договора с дявола „Джерард или Светът, плътта и дяволът“ (Gerard or The World, the Flesh, and the Devil) и разказите за призраци „Студената прегръдка“ ("The Cold Embrace"), „Посетителят на Евелин“ ("Eveline's Visitant") и „В абатство Крайтън“ ("At Chrighton Abbey"). [18] От 30-те години нататък тези истории често са антологизирани в колекции като „Свръхестественият омнибус“ (The Supernatural Omnibus) на Монтегю Съмърс от 1931 г. и „Петдесет години истории за призраци“ (Fifty Years of Ghost Stories) от 1935 г.

Брадън пише и историческа проза. Във „Високи места“ (High Places) изобразява младостта на Чарлз I. „Лондонска гордост“ (London Pride) се фокусира върху Чарлз II. Действието на „Мохауки“ (Mohawks) се развива по време на управлението на кралица Ан. Действието на „Исмаил“ (Ismael) се развива по времето на идването на власт на Наполеон III. [19]

В книгата на Майкъл Садлър Things Past от 1944 г. има критично есе за работата на Брадън. [7] През 2014 г. е основана Асоциацията на Мери Елизабет Брадън, за да отдаде почит на живота и делото ѝ. [20]

Сензационен роман и детективски роман

Мери Елизабет Брадън изиграва много важна роля в развитието на детективския роман. Тя повлиява и на детективския роман – литературен жанр, който набира все повече популярност през онези години. През 1870-те и 1880-те години тя е известна като един от водещите представители и основателите на сензационния роман – литературен жанр, който съчетава традиционните елементи на романа и реализма с вълнуващи истории на мистерия и интрига, разположени в ситуации, познати на обществеността. [8] Романите, които помагат за формирането на този нов жанр, са „Жената в бяло“ на Уилки Колинс (1860) и двата най-известни романа на Мери Елизабет Брадън – „Тайната на лейди Одли“ и „Аврора Флойд“. [2]

Авторката и други популяризатори на новия литературен жанр са обвинени, че използват престъпността като трик, за да впечатлят читателя. Тъй като убийствата не са извършени в нисшите класи, а сред членовете на буржоазията, се смята, че те увреждат почтения имидж на тази социална класа. [8]

Романът „Тайната на лейди Одли“ (1861) се развива в два повествователни сюжета, които в крайна сметка се преплитат и завършват един с друг. [21] Първият вижда като главни герои вдовецът сър Майкъл Одли и Луси Греъм – младата и красива втора съпруга, бивша гувернантка с неясно минало, нетолерантна към Алисия – почти тийнейджърка и дъщеря на сър Одли от първата му съпруга. Вторият сюжет се развива около случките с Робърт Одли – внук на сър Одли, който започва разследване, за да хвърли светлина върху изчезването на негов близък приятел Джордж Талбойс. Романът, базиран на механизма на обратното разследване, успява да разкрие, сред престъпленията, изчезванията, множеството самоличности и обрати, тайната на лейди Одли. [22]

„Аврора Флойд“ разказва историята на едноименната героиня, която бяга с коняра си Джеймс Конърс, докато е още тийнейджърка. Скоро тя го изоставя, за да се омъжи за изискан и елегантен млад джентълмен – Талбът Булстроуд, в когото е лудо влюбена, но който изчезва, оставяйки я сама. След това Аврора се омъжва за груб земевладелец от Йоркшър, точно обратното на Булстрод. Този втори брачен съюз е разклатен от повторното появяване на първия ѝ съпруг, за когото Аврора смята, че е загинал при злополука. Булстроуд продължава да заплашва Аврора, докато не бъде убит. Предвид ситуацията подозренията за убийството неизбежно падат върху главната героиня, която в крайна сметка се оказва невинна. [23]

Лейди Одли представлява нов модел на героиня: докато притежава характерните черти на жените ангели, тя представя и други напълно нови аспекти: за разлика от Лора Феърли или Розамунд Лидгейт (главните женски герои на Уилки Колинс и „Жената в бяло“ и на „Мидълмарч“), лейди Одли е бигамна и убийца. Аврора Флойд, от друга страна, въпреки че никога не прибягва до убийство, е недолюбвана от критиците на онова време заради нейната чувственост. [24] Тези два романа, принадлежащи към новия жанр на сензационния роман, са осъдени от викторианското общество, защото нарушават социалните правила на времето, поставяйки под въпрос институцията на брака и представяйки нотки на феминизъм. Поради тази причина творчеството на Мери Елизабет Брадън се свързва в онези години с „ниската“ литература и едва през 20 век е преоткрито и проучено именно заради иновативните си аспекти. [25] Личният живот на Мери, подобен на този на нейните героини, е критикуван и смятан за абсолютно неприличен; Маргарет Олифант, например, твърди, че Мери няма нищо общо с добре възпитаните благородни жени от края на 19 век. [26]

Художествени произведения

Някои библиографски материали в този непълен списък идват от каталога на книжарници Jarndyce „Женски писатели 1795–1927. Част I: A–F“ (лято 2017).

  • The Trail of the Serpent (за пръв път публикуван като Three Times Dead, 1860)
  • The Octoroon (1861)
  • The Black Band (1861)
  • Lady Audley's Secret (1862). На фр. Le Secret de Lady Audley (1863)
  • Ralph the Bailiff and Other Tales (1862)
  • John Marchmont's Legacy (1862–1863)
  • The Captain of the Vulture (1863)
  • Aurora Floyd (1863)
  • Eleanor's Victory (1863)
  • Henry Dunbar: the story of an outcast (1864)
  • The Doctor's Wife (1864)
  • Only a Clod (1865)
  • Sir Jasper's Tenant (1865)
  • The Lady's Mile (1866). На фр. L'Allée des Dames (1868)
  • Birds of Prey (1867). На фр. Oiseaux de proie (1874)
  • Circe (1867)
  • Rupert Godwin (1867)
  • Run to Earth (1868). На фр. La Chanteuse des rues (1873)
  • Dead-Sea Fruit (1868). На фр. Un Fruit de la Mer Morte (1874)
  • Charlotte's Inheritance (1868). На фр. L'Héritage de Charlotte (1874)
  • Fenton's Quest (1871)
  • To the Bitter End (1872)
  • Robert Ainsleigh (1872)
  • Lucius Davoren; or, Publicans and Sinners (1873). На фр. Lucius Davoren (1878)
  • Milly Darrell, and other tales (1873)
  • Griselda (1873, drama)
  • Lost For Love (1874)
  • Taken at the Flood (1874)
  • A Strange World (1875)
  • Hostages to Fortune (1875)
  • Joshua Haggard's Daughter (1876).[27] French: Joshua Haggard (1879)
  • Weavers and Weft, or, In Love's Nest (1876)
  • Dead Men's Shoes (1876)
  • An Open Verdict (1878)
  • The Cloven Foot (1879)
  • Vixen (1879)
  • Just as I am (1880)
  • Asphodel (1881)
  • Mount Royal (1882)
  • Phantom Fortune (1883)
  • The Golden Calf (1883)
  • Ishmael. A novel (1884)
  • Flower and Weed and other tales (1884)
  • Wyllard's Weird (1885)
  • Mohawks (1886)
  • One Thing Needful (1886)
  • The Good Hermione: A Story for the Jubilee Year (1886, като Aunt Belinda)
  • Cut by the County (1887)
  • The Fatal Three (1888)
  • The Day Will Come (1889)
  • One Life, One Love (1890)
  • The World, the Flesh and the Devil (1891)
  • The Venetians (1892)
  • All Along the River (1893)
  • The Christmas Hirelings (1894)
  • Thou Art The Man (1894)
  • Sons of Fire (1895)
  • London Pride; or, When the World was Younger (1896)
  • Rough Justice (1898)
  • In High Places (1898)
  • His Darling Sin (1899)
  • The Infidel (1900)
  • A Lost Eden (1904)
  • The Rose of Life (1905)
  • The White House (1906)
  • Dead Love Has Chains (1907)
  • During Her Majesty's Pleasure (1908)
  • Our Adversary (1909)
  • Beyond These Voices (1910)

Драматизации

Няколко от творбите на Брадън са драматизирани:

  • Aurora Floyd, от Колин Хенри Хейзълууд, за първи път на сцена в Театър „Британия“ в Лондон през 1863 г.
  • "The Cold Embrace", в ролите Джонатан Фърт, Радио Би Би Си 4, 2009.
  • Lady Audley's Secret, от Колин Хенри Хейзълууд, за първи път на сцена в Театър „Виктория“ в Лондон през 1863 г. [28]

Игрални и телевизионни филми

„Аврора Флойд“

„Ийст Лин“

  • 1902, East Lynne, реж. Дики Уинслоу (заснет във Великобритания)
  • 1903, East Lynne, подуцент Vitagraph
  • 1908, East Lynne, продуцент Selig Polyscope Company
  • 1910, East Lynne, продуцент Precision Films (заснет във Великобритания)
  • 1912, East Lynne, реж. Теодор Марстън
  • 1916, East Lynne, реж. Бъртрам Бракен, с Теда Бара

„Нейният горчив урок“

„Тайната на лейди Одли“

  • 1912, Lady Audley's Secret, реж. Хърбърт Бренън и Отис Търнър, с Джейн Фирнли
  • 1915, Lady Audley's Secret, реж. Маршал Фарнъм, с Теда Бара
  • 1920, Lady Audley's Secret, реж. Джак Дентън, с Маргарет Банерман
  • 2000, Lady Audley's Secret, реж. Бетсан Морис Евънс, в ролите Нив Макинтош, Кенет Кренам и Стивън Макинтош, PBS Mystery! 2000.

Вижте също

Източници

  1. ↑ Who's who: An Annual Biographical Dictionary // 1907. Посетен на 1 декември 2021.
  2. ↑ а б в г д е ж Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography, 21 maggio 2009.
  3. ↑ M. N. Sprod, Braddon, Sir Edward Nicholas Coventryunlocked (1829-1904), in Oxford Dictionary of National Biography, 23 settembre 2004.
  4. ↑ а б Biography // Посетен на 1 дек. 2021.
  5. ↑ Kay Boardman, Shirley Jones. Popular Victorian Women Writers. Manchester University Press, 2004. ISBN 978-0-7190-6450-0. с. 189–190.
  6. ↑ Neuburg ., p. 36
  7. ↑ а б в Victor E. Neuburg, The Popular Press Companion to Popular Literature, Popular Press, 1983. ISBN 0879722339, pp. 36–37.
  8. ↑ а б в Anne-Marie Beller, Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction, Jefferson, NC: McFarland, p. 5
  9. ↑ Fanny Margaret Maxwell // Sensationpress.com. Архивиран от оригинала на 12 май 2008. Посетен на 11 ян. 2013.
  10. ↑ Sensational Victorian : the life and fiction of Mary Elizabeth Braddon. Garland Pub., 1979. OCLC 655566986.
  11. ↑ Mary Elizabeth Braddon's Joshua Haggard's Daughter. Chichester, Wiley-Blackwell, 2011. с. 172-183.
  12. ↑ Mullin ..
  13. ↑ Meller, Hugh, Parsons, Brian. London Cemeteries: An Illustrated Guide and Gazetteer. fifth. Stroud, Gloucestershire, The History Press, 2011. ISBN 9780752461830. с. 290–294.
  14. ↑ Richmond Local History Society (3rd ed., 2019). The Streets of Richmond and Kew. ISBN 978-1912-314010
  15. ↑ Anne-Marie Beller, Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction, Jefferson, NC: McFarland, p. 5.
  16. ↑ Тези творби се характеризират с ниска цена – 1 пени и предлагат сериализирани разкази, насочени най-вече към пролетариата и буржоазията на белите якички, като спомагат за популярността на готическия роман. Разказваните истории – ярки истории на ужасите са кратки, тъй като са предназначени за четене в малкото свободно време на работниците.
  17. ↑ Jessica Cox, New Perspectives on Mary Elizabeth Braddon, Rodopi, 2012, p. 46
  18. ↑ E. F. Bleiler (1983), The Guide to Supernatural Fiction. Kent, Ohio: Kent State UP. ISBN 0873382889 pp. 77–78.
  19. ↑ Jonathan Nield (1925), A Guide to the Best Historical Novels and Tales. G. P. Putnam's Sons, pp. 60, 68, 82 and 108.
  20. ↑ Feminist & Women's Studies Association (UK & Ireland). Retrieved 7 August 2014.
  21. ↑ Cox ., p. 46
  22. ↑ Il segreto di Lady Audley. Roma, Fazi, 2016. OCLC 953788411.
  23. ↑ The Stanford Companion to Victorian fiction. Stanford Univ. Press, 1990. OCLC 634211327. с. 33-34.
  24. ↑ Mullin ..
  25. ↑ Cox ., pp. 6-8
  26. ↑ Valerie Shaw, Robert Lee Wolff, "Sensational Victorian: The Life and Fiction of Mary Elizabeth Braddon" (Book Review), in Nineteenth Century Fiction, vol. 34, n. 4, 1980, p. 477
  27. ↑ Buckingham, James Silk и др. Review of Joshua Haggard's Daughter // The Athenæum (2558). 4 November 1876. с. 591.
  28. ↑ G. C. Boase, Megan A. Stephan, "Hazlewood, Colin Henry (1823–1875)", rev. Megan A. Stephan, (quoting The Britannia diaries, 1863–1875: selections from the diaries of Frederick C. Wilton, ed. J. Davis (1992)) Oxford Dictionary of National Biography, (accessed 3 December 2011).

Библиография

  • ((en)) Anne-Marie Beller, Mary Elizabeth Braddon: A Companion to the Mystery Fiction, Jefferson, NC: McFarland, OCLC=864185062
  • ((en)) Jessica Cox, New Perspectives on Mary Elizabeth Braddon, Rodopi, 2012, OCLC=829975867
  • ((it)) Marinella Gargiulo, Mary Elizabeth Braddon, 1835 - 1915, на уеб страница Enciclopedia delle donne
  • ((en)) Katherine Mullin, Braddon [married name Maxwell], Mary Elizabeth, in Oxford Dictionary of National Biography
  • ((en)) Victor E. Neuburg, The Popular Press Companion to Popular Literature, Popular Press, 1983, ОCLC 695851855

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mary Elizabeth Braddon“ и страницата „Mary Elizabeth Braddon“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мери_Елизабет_Брадън&oldid=11205666“.