Ливан (планина): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| изглед-описание = [[Ливански кедър|Кедрова гора]] през зимата в планината Ливан
| изглед-описание = [[Ливански кедър|Кедрова гора]] през зимата в планината Ливан
| карта = Ливан
| карта = Ливан
| местоположение = {{Ливан}}
| местоположение = {{Ливан}}<br>{{Сирия}}
| част-от =
| част-от =
| връх =
| връх = Курнет ес Сауда
| височина =
| височина = 3083
| вид =
| вид =
| възраст =
| възраст =
Ред 15: Ред 15:
| карта-файл2 =
| карта-файл2 =
}}
}}
'''Ливан''' ('''Джебел Лубнан''') ({{lang|fr|Mont Liban}}; {{lang|ar|جبل لبنان }} = Dschabal Lubnan) е [[планина]] в [[Ливан]], а крайните ѝ северни части – в [[Сирия]]. Простира се от североизток на югозапад на протежение около 170 km покрай източния бряг на [[Средиземно море]] и ширина в северната част до 50 km. На югоизток дълбоката тектонска долина [[Бекаа (долина)|Бекаа]] я отделя от планината [[Антиливан]]. На север, на сирийска територия, в района на езерото Хомс (на река [[Оронт|Ал Аси]]) чрез ниска (540 m) се свързва с планината [[Джебел Ансария]], а юг е ограничена от простиращата се по паралела долина на река [[Ал Литани]]. Максимална височина връх '''Курнет ес Сауда 3083 m''', най-високата точка на Ливан, издигащ се в северната ѝ част. Изградена е предимно варовици и пясъчници, а на север и от базалти. Климатът е средиземноморски. По западните склонове годишната сума на валежите надхвърля 1000 mm, а източните са много по-сухи. От източните склонове на планината водят началото си двете най-големи ливански реки [[Ал Литани]] и [[Оронт|Ал Аси]], вливащи се в Средиземно море, а по западните ѝ склонове се стичат къси, с голям наклон и пълноводни през зимата реки – Абу Али, Ал Джауз, Ибрахим, Ал Калб, Ед Дамур, Ал Авали и др.). Склоновете ѝ са покрити с маквиси и фригана, а на отделни участъци се срещат малки горички съставени от вечнозелен дъб, алепски бор, клен, кипарис, ливански кедър.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article062018.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ливан (горный хребет), т. 14, стр. 408]</ref>

'''Ливан''' ({{lang|fr|Mont Liban}}; {{lang|ar|جبل لبنان }} = Dschabal Lubnan) е [[планина]]
в [[Ливан]].

Започва от северната част на Ливан и се простира на около 160 km wimf,eoно към брега на [[Средиземно море]] и пресича почти цялата държава към югозапад. Планината дава името на Ливан.

Най-високият връх е планината ''Qurnat as-Sauda'' с височина от 3088 метра, на югоизток от [[Триполи (Ливан)|Триполи]]. През зимата (ноември до април) планинските върхове са покрити със сняг. Планината е дълга общо 169 километра. На север при Триполи тя е широка 56,5 km; на юг – 9,5 km.

Между планините Ливан и [[Антиливан]] се намира историческата област [[Коилесирия]].


== Източници ==
== Източници ==
Ред 30: Ред 22:


[[Категория:Планини в Ливан]]
[[Категория:Планини в Ливан]]
[[Категория:Планини в Сирия]]

Версия от 11:49, 22 декември 2021

Ливан
Кедрова гора през зимата в планината Ливан
Кедрова гора през зимата в планината Ливан
34.2997° с. ш. 36.1164° и. д.
Местоположение на картата на Ливан
Общи данни
Местоположение Ливан
 Сирия
Най-висок връхКурнет ес Сауда
Надм. височина3083 m
Ливан (планина) в Общомедия

Ливан (Джебел Лубнан) (на френски: Mont Liban; на арабски: جبل لبنان = Dschabal Lubnan) е планина в Ливан, а крайните ѝ северни части – в Сирия. Простира се от североизток на югозапад на протежение около 170 km покрай източния бряг на Средиземно море и ширина в северната част до 50 km. На югоизток дълбоката тектонска долина Бекаа я отделя от планината Антиливан. На север, на сирийска територия, в района на езерото Хомс (на река Ал Аси) чрез ниска (540 m) се свързва с планината Джебел Ансария, а юг е ограничена от простиращата се по паралела долина на река Ал Литани. Максимална височина връх Курнет ес Сауда 3083 m, най-високата точка на Ливан, издигащ се в северната ѝ част. Изградена е предимно варовици и пясъчници, а на север и от базалти. Климатът е средиземноморски. По западните склонове годишната сума на валежите надхвърля 1000 mm, а източните са много по-сухи. От източните склонове на планината водят началото си двете най-големи ливански реки Ал Литани и Ал Аси, вливащи се в Средиземно море, а по западните ѝ склонове се стичат къси, с голям наклон и пълноводни през зимата реки – Абу Али, Ал Джауз, Ибрахим, Ал Калб, Ед Дамур, Ал Авали и др.). Склоновете ѝ са покрити с маквиси и фригана, а на отделни участъци се срещат малки горички съставени от вечнозелен дъб, алепски бор, клен, кипарис, ливански кедър.[1]

Източници

  • Syrien. Libanon. Nelles Guide. Von Gockel, Wolfgang/Bruns, Helga. München 2010. ISBN 3-88618-824-8
  • Anke Röhl, Andrea Rosebrock, Libanon. Reisehandbuch. Stein-Verlag, Kronshagen 1998, ISBN 3-89392-213-X, S. 163f