Конституция на Ирландия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Създадена чрез превод на страницата „Constitution of Ireland
 
м Cryout премести страница „Constitution of Ireland“ като „Конституциа на Ирландия“: Според съществуващия линк от Главната страница
(Няма разлика)

Версия от 02:54, 29 декември 2021

 

Конституция на Ирландия
Bunreacht na hÉireann
Видконституция
Създаден1937-07-01 (ратификация); 1937-12-29 (в сила)
Ирландия
Езикирландски, английски

Конституцията на Ирландия (на ирландски: Bunreacht na hÉireann, произнесено /ˈbˠʊn̪ˠɾʲəxt̪ˠ n̪ˠə ˈheːɾʲən̪ˠ/) е основният закон на Ирландия. Той утвърждава националния суверенитет на ирландския народ. Конституцията като цяло е в рамките на традицията на либералната демокрация, като се основава на система на представителна демокрация. Гарантира определени основни права, заедно с президент без изпълнителна власт (избран от народа), двукамарен парламент, разделение на властите и съдебен контрол.

Това е втората конституция на ирландската държава след независимостта ѝ, заменяща Конституцията на Ирландската свободна държава от 1922 г.[1] Влиза в сила на 29 декември 1937 г. след плебисцит, проведен на 1 юли 1937 г. Конституцията може да бъде изменяна само чрез национален референдум.[2] Това е най-дълго действащата републиканска конституция в рамките на Европейския съюз.[3]

Има редица случаи, където текстовете на английски и ирландски се различават. Конституцията разрешава тази потенциална дилема като предпочита ирландския текст, въпреки че английският се използва по-често в официални комуникации.

Пощенска марка на ирландската конституция

Сред противниците на конституцията са поддръжници на Фине Гейл и Лейбъристката партия, юнионисти и някои независими и феминисти Въпросът, поставен към избирателите, е просто "Одобрявате ли проектоконституцията, която е предмет на този плебисцит?" .

Плебисцит за конституцията на Ирландия
Възможност Гласове %
Да 685 105 56,52
Не 526 945 43,48
Валидни гласове 1 212 050 90,03
Невалидни или празни бюлетини 134 157 9,97
Общо гласове 1 346 207 100,00
Гласоподаватели и участвали 1 775 055 75,84

Реакции

При приемането на новата конституция, британското правителство, според Ню Йорк Таймс, "се задоволява с легалистичен протест"[4]. Това включва комюнике на 30 декември 1937 г., в което британците заявяват, че не могат да приемат името "Ейре" или "Ирландия" или което и да е друго твърдение в новата конституция.[5][6]

Другите правителства на страните от Британската общност решават да продължат да гледат на Ирландия като на член.[7] В отговор на новата ирландска конституция, Северна Ирландия предлага да се преименува на "Ълстър", но това се прекратява, защото би изисквало законодателство на Уестминстър.[7]

Източници

  1. Constitution of Ireland Bunreacht Na hÉireann // The All-Party Oireachtas Committee on the Constitution. Посетен на 24 August 2008.
  2. Article 46(2)
  3. Marie-Luce Paris ‘Popular Sovereignty and the Use of the Referendum – Comparative Perspectives with Reference to France’, University College Dublin, 2012
  4. [Ulster's Inclusion Barred by Britain; London Protests Claim That Belfast Eventually Must Be Ruled by Dublin; Little Change Is Seen; Premier of Northern Ireland Attacks Constitution as an 'Affront to His Majesty' – New York Times, 30 December 1937]
  5. Circular dated 1 April 1949 from the Canadian Secretary of State for External Affairs to Heads of Post Abroad (Circular Document No.B38, 836. DEA/7545‑B‑40) // Lac-bac.gc.ca. Посетен на 2018-04-09.
  6. In May 1938 the British government enacted the Eire (Confirmation of Agreements) Act 1938.
  7. а б I.S.C. (32) 129; Cabinet. Irish Situation Committee. Relations With the Irish Free State. General Constitutional Position. Memorandum by the Secretary of State for Dominion Affairs The devolved Northern Ireland; December 1937