Никола Жалов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42: Ред 42:
== Издателска и изследователска дейност ==
== Издателска и изследователска дейност ==


През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://213.91.128.75/ft/prd/2086/2086_1930_K1-6_O0.PDF | заглавие = Дигитализирано копие на списание „Родопски преглед“ | достъп_дата = 09.01.2022 г. | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1930, кн. I – VI | труд = Родопски преглед: Двумесечно илюстровано списание за миналото, настоящето и бъдещето на Родопите | издател = София: Придворна п-ца }}</ref> и го редактира заедно с Т. Попратилов (Садукей) до края на 1931. По-късно става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание. До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед“ излизат общо 19 книжки. Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: [[Стою Шишков]], [[Васил Дечов]], [[Николай Вранчев]], [[Стефан I Български|Екзарх Стефан]], а също така и писателя [[Антон Страшимиров]], ген. [[Константин Лукаш]], проф. [[Стефан Младенов]] и др.
През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед“<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://213.91.128.75/ft/prd/2086/2086_1930_K1-6_O0.PDF | заглавие = Дигитализирано копие на списание „Родопски преглед“ | достъп_дата = 09.01.2022 г. | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 1930, кн. I – VI | труд = Родопски преглед: Двумесечно илюстровано списание за миналото, настоящето и бъдещето на Родопите | издател = София: Придворна п-ца }}</ref> и го редактира заедно с Т. Попратилов (Садукей) до края на 1931. По-късно става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://smolyanpress.net/?p=48542 | заглавие = Любопитни местни вестници от преди век показва библиотеката | достъп_дата = 09.01.2022 | дата = 13.05.2015 | издател = smolyanpress.net }}</ref> До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед“ излизат общо 19 книжки. Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: [[Стою Шишков]], [[Васил Дечов]], [[Николай Вранчев]], [[Стефан I Български|Екзарх Стефан]], а също така и писателя [[Антон Страшимиров]], ген. [[Константин Лукаш]], проф. [[Стефан Младенов]] и др.


През 1934 г. излиза от печат най-значимата творба на Никола Жалов – повестта „Един сън – Рупчос през лятото на 1999“. По-късно, за нея, в списание „Родопи“ (кн.2/1966) [[Николай Хайтов]] пише:
През 1934 г. излиза от печат най-значимата творба на Никола Жалов – повестта „Един сън – Рупчос през лятото на 1999“. По-късно, за нея, в списание „Родопи“ (кн.2/1966) [[Николай Хайтов]] пише:

Версия от 07:19, 9 януари 2022

Никола Жалов
български писател и краевед
Роден
Починал
7 май 1965 г. (65 г.)
Пловдив, България
Научна дейност
ОбластИстория

Никола Костадинов Жалов с псевдоним Никола Хвойненски е български писател, краевед и редактор.

Биография

Никола Жалов е роден на 16 януари 1900 г. (стар стил) в село Хвойна, Чепеларска околия (сега Смолянска обл.) в семейството на Костадин и Гина Жалови. Той е първото дете на семейството, което впоследствие се сдобива с още две деца Иван и Величка.

Първоначалното и прогимназиалното си образование Жалов завършва в родното си село. Гимназиалното си образование започва в град Станимака (сега Асеновград), където учи IV и V клас, след което се премества в I мъжка гимназия в Пловдив, която завършва през 1918 г. Негов учител по български език и литература в Пловдивската гимназия е г-жа Сеченова – тогава изявена литераторка. Тя забелязва влечението на Жалов към литературата, отделя му специално внимание и се занимава с него извънкласно. Ученикът помества своите първи материали в гимназиални издания под псевдонима Николай Хвойненски, с които се подписва и по-късно.

След завършването на средното си образование отбива военната си служба в I Пловдивски пехотен полк (1919 – 1920), а в периода 1920 – 1921 е преместен в т.нар. „Царска рота“ в Чамкория (Боровец). След отбиване на военната си служба работи (1921 – 1923) като касиер-счетоводител в мелницата на братя Пелтекови в Пловдив.

През ноември 1923 е назначен като домакин-снабдител в двореца в София, а през 1926 е преназначен за счетоводител в интендантството на цивилната листа на царя. През 1927 г. се венчава с Райна Костадинова Трифонова, родом от Брацигово, която го дарява с две деца Константин (1928) и Маргарита (1932).

През 1939 г. Жалов е приведен на работа в Кричим във връзка със строежа на тамошната царска резиденция. В периода 1941 – 1946 е на служба в царския дворец Евксиноград, където работи като домакин – счетоводител. След референдума през 1946 г. е уволнен и става безработен, но благодарение на дружбата си с екзарх Стефан през следващата година започва работа като счетоводител при църквата „Св. Седмочисленици“ в София, където работи до 1952 година.

От 1952 до пенсионирането си през 1960 г. Жалов работи като домакин-снабдител в „Софстрой“ – София. След пенсионирането си, всяка година, в продължение на 5 – 6 месеца живее в родното си село и продължава да работи върху всестранното изучаване на своя роден край.[1]

В края на април 1965 г., след заболяване Жалов постъпва в държавната болница в Пловдив, където почива на 7 май същата година. На състоялото се погребение на Софийските централни гробища, траурно слово пред събралото се множество произнася Михаил Арнаудов.

Никола Жалов не дочаква осъществяването на мечтите си за духовно, социално и икономическо преобразяване на родния му край. Но за сметка на това, делото му, макар и да не е проучено изцяло, не остана незабелязано и неоценено. През лятото на 2000 година в родното му село бе чествана 100-годишнината от рождението на изтъкнатия хвойненец. Кметството на село Хвойна взима решение за именуване на една от селските улици на името на Никола Жалов, а на родната му къща да бъде поставена паметна плоча.

Издателска и изследователска дейност

През 1930 г. организира издаването на илюстрованото списание „Родопски преглед“[2] и го редактира заедно с Т. Попратилов (Садукей) до края на 1931. По-късно става стопанин и издател и едноличен редактор на същото списание.[3] До 1933, когато издаването е преустановено, от „Родопски преглед“ излизат общо 19 книжки. Целта на издателя е да превърне списанието в обществена трибуна за поставяне на важните проблеми на родопчаните. Благодарение на личните си контакти той привлича за сътрудници и автори на списанието видни родопчани: Стою Шишков, Васил Дечов, Николай Вранчев, Екзарх Стефан, а също така и писателя Антон Страшимиров, ген. Константин Лукаш, проф. Стефан Младенов и др.

През 1934 г. излиза от печат най-значимата творба на Никола Жалов – повестта „Един сън – Рупчос през лятото на 1999“. По-късно, за нея, в списание „Родопи“ (кн.2/1966) Николай Хайтов пише:

„... Жалов воден от голямата си любов към своята Ропка (Рупчос) и желанието да я види напреднала и възродена в стопанско, просветно и културно отношение рисува светло бъдеще, един честит и заможен живот, така силно бленуван от онеправданото в миналото родопско население...“

Никола Жалов успява да натрупа значителна по обем краеведска информация и същевременно започва да я обработва и систематизира в ръкописен вид. В редакционната статия на списание „Родопи“ (кн.4/1975) четем следното:

„… А Никола Жалов е оставил не „нещо“, а грамада от ръкописи за далечното и близко минало на неговата мила Ропка. Естествено най-много страници са посветени на Хвойна – селото, в което Жалов се е родил, но не са пренебрегнати и околните села…“

Наистина в Държавния архив в Смолян в личния архив на Никола Жалов се съхраняват 188 архивни единици[4] – предимно ръкописи, отразяващи творческото дело на Никола Жалов, много от които недовършени поради преждевременната му кончина. В центъра на непубликуваното му творчество стоят селищните проучвания в Долен Рупчос, с тенденцията те да бъдат обвързани в един краеведски труд. Разбира се, в центъра на вниманието е родното му село Хвойна, но задълбочени изследвания той провежда и в съседните Бяла черква, Бачково, Борово, Дедево, Добралък, Дряново, Забърдо, Косово, Лилково, Малево, Наречен, Ситово, Сотир, Тъмраш и Югово. Ръкописните трудове отразяват богата палитра от краеведчески проучвания на техния автор: селищна и родова история; топонимия; предания и легенди; народни обичаи; народни песни; народна медицина; пътища и пътни съобщения в Рупчос; развитието на поминъка и занаятите; по-важните събития от историята на Рупчоския край като цяло (Османското нашествие, помохамеданчването, Балканската война, Съединението[5] и пр.); портрети на родопчани и исторически личности; непубликувани статии и разкази, един незавършен роман пр. Независимо от незавършеността на една част от трудовете, като цяло ръкописното наследство оставено от Жалов, е ценно градиво за списването на няколко краеведски труда: за село Павелско „От далечността“ на Г. Пашев, 1983 г. и „Павелско“ от Й. Семерджиев, 1996; за с. Орехово „Орехово“ от А. Калинов, 1988 г.; за с. Хвойна „Светлини над Рупчос“ (1989) и „Хвойна – сърцето на Ропката“ (2004) от Г. Арнаудов. Но използваната от цитираните автори информация е една незначителна част от съдържанието на сътвореното от Н. Жалов, което в количество е с обем над 4300 листа (ръкопис и машинопис).

В своите проучвания, бъдещите изследователи на Рупчоския край, със сигурност, също ще потърсят сериозна опора в това, което ни е завещал Никола Жалов, но ако една част от материалите бъдат публикувани, то ще станат достъпни и за широката публика от родолюбиви българи.

Мисията на Никола Жалов като изследовател, творец, книжовник и общественик е била споделяна и насърчавана от много интелектуалци, сред които изпъкват имената на Антон Страшимиров, акад. Александър Теодоров-Балан, акад. Николай Хайтов, акад. Михаил Арнаудов, проф. Хр. Вакарелски, проф. С. Велков, екзарх Стефан, генерал К. Лукаш и др. Скромният родопчанин е имал близки приятелски връзки не само с тях, но и с десетки люде от любимата си Ропка и околността. Сред тях са имената на А. Бобоцов и Д. Кръстанов от с. Павелско, Н. Тарашев и Е. Въргулев от с. Хвойна, Хр. Калинов от с. Орехово, А. Даскалов от Асеновград, А. Паскалев от съседното на Хвойна с. Косово и много други. Пословично е сърдечното му приятелство с Тодор К. Стойчев – участник в три войни, награден с три кръста за храброст, търговец и общественик, живеещ в гр. Пловдив, но родом от Косово.

Творчество

Жалов се изявява не само като редактор, но и като автор на стихотворения и проза. По-важни негови материали са:

  • „През мъглите на миналото“ – 1930 г.
  • „Подвигът на родопчанката“ – 1930 г.
  • „Сън“ – 1930 г.
  • „Хр. Попконстантинов“ – 1931 г.
  • „Картини от Рупчос“ – 1931 г.
  • „Добри ли сте?“ – 1932 г.
  • „Сватбарски обичаи – напеви, Борово“ – 1932 г.
  • „Калугерица“ – 1932 г.
  • „През сърцето на Централните Родопи“ – 1932 г.
  • „Родопци от старо време – Петър Гаралията“ – 1932 г.

Външни препратки

Източници

  1. Жалов, Константин. „Моят роден край – кът от рая…“ // вестник за Долен Рупчос „Зареница“, бр. 4, юни-юли 2014 г. Посетен на 09.01.2022 г.
  2. Дигитализирано копие на списание „Родопски преглед“ // Родопски преглед: Двумесечно илюстровано списание за миналото, настоящето и бъдещето на Родопите. София: Придворна п-ца, 1930, кн. I – VI. Посетен на 09.01.2022 г.
  3. Любопитни местни вестници от преди век показва библиотеката // smolyanpress.net, 13.05.2015. Посетен на 09.01.2022.
  4. Списък на фондовете от масив „К“
  5. Инж. Милка Матушева: Документите за Съединението, съхранявани в Държавен архив – Смолян, са малко, но особено ценни // Агенция „Фокус“, 06.09.2021. Посетен на 09.01.2022.