Йоан VIII Палеолог: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 08:26, 24 август 2007

Йоан VIII Палеолог (Шаблон:Lang-el) (18 декември 1392 - 31 октомври 1448) е византийски император от 1425 до смъртта си през 1448 година

Той е най-големият син на император Мануил II Палеолог и Елена Драгаш, дъщеря на сръбския княз Константин Драгаш. Става съимператор с баща си преди 1416 година и самостоятелно император през 1425 година. Той се жени три пъти - първи път за Ана, дъщеря на великия княз на Москва Василий I (1389-1425) през 1414 година, втори път за София от Монферат през 1421 година и за Мария, дъщеря на императора на Трапезундската империя през 1435 година. Няма деца от браковете си.

През юни 1422 година той ръководи защитата на Константинопол по време на обсадата на султан Мурад II, но губи Солун от турците през 1430 година. За да осигури защита срещу тях, той посещава папа Евгений IV и сключва уния между Източната и Западната църква, която ратифицирал на събора във Флоренция през 1439 година. Придружават го патриарх Йосиф II и Плетон, неоплатонистки философи, които са влиятелни сред учените в Италия, който се заражда сред западноевропейския Ренесанс. Целта на църковната уния не успява заради опозицията на собствения му народ, който отказва да признае папата, но с неговото разсъдливо ръководство срещу турците той успялва да укрепи Константинопол.

Той избира брат си Константин XI Палеолог, който е регент на града през 1437-1439 година за негов наследник. Въпреки машинациите на своя по-млад брат Дмитрий и майка си Елена, той умело поверява управлението на Константин. Така той няма да види края на империята.

Мануил II Палеолог

→

Византийски император (1425 – 1448)

→

Константин XI Палеолог

Забележка: Превод от английски език

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Обработка|привеждане към сегашно историческо време}}[[Картинка: John VIII Palaeologos.jpg|right|мини|200 px| Йоан VIII Палеолог]]
+[[Картинка: John VIII Palaeologos.jpg|right|мини|200 px| Йоан VIII Палеолог]]
 '''Йоан VIII Палеолог''' ({{lang-el|Ιωάννης Η' Παλαιολόγος}}) ([[18 декември]] [[1392]] - [[31 октомври]][[1448]]) е византийски император от [[1425]] до смъртта си през [[1448]] година
-Той е най-големият син на император [[Мануил II Палеолог]] и [[Елена Драгаш]], дъщеря на сръбския княз [[Константин Драгаш]]. Той станал съимператор с баща си преди [[1416]] година и станал самостоятелно император през [[1425]] година. Той се оженил три пъти - първи път за Ана, дъщеря на великия княз на Москва [[Василий I]] ([[1389]]-[[1425]]) през [[1414]] година, втори път за София от Монферат през [[1421]] година и за Мария, дъщеря на императора на [[Трапезундската империя]] през [[1435]] година. Нямал деца от браковете си.
+Той е най-големият син на император [[Мануил II Палеолог]] и [[Елена Драгаш]], дъщеря на сръбския княз [[Константин Драгаш]]. Става съимператор с баща си преди [[1416]] година и самостоятелно император през [[1425]] година. Той се жени три пъти - първи път за Ана, дъщеря на великия княз на Москва [[Василий I]] ([[1389]]-[[1425]]) през [[1414]] година, втори път за София от Монферат през [[1421]] година и за Мария, дъщеря на императора на [[Трапезундската империя]] през [[1435]] година. Няма деца от браковете си.
-През юни [[1422]] година той ръководил защитата на [[Константинопол]] по време на обсадата на султан [[Мурад II]], но загубил Солун от турците през [[1430]] година. За да осигури защита срещу тях, той посетил папа [[Евгений IV]] и сключил уния между Източната и Западната църква, която ратифицирал на събора във Флоренция през [[1439]] година. Придружават го патриарх [[Йосиф II]] и [[Плетон]], неоплатонистки философи, които бил влиятелни сред учените в Италия, който се зараждал сред западноевропейския Ренесанс. Целта на църковната уния не успяла заради опозицията на собствения му народ, които отказали да признаят папата, но с неговото разсъдливо ръководство срещу турците той успял да укрепи Константинопол.
+През юни [[1422]] година той ръководи защитата на [[Константинопол]] по време на обсадата на султан [[Мурад II]], но губи Солун от турците през [[1430]] година. За да осигури защита срещу тях, той посещава папа [[Евгений IV]] и сключва уния между Източната и Западната църква, която ратифицирал на събора във Флоренция през [[1439]] година. Придружават го патриарх [[Йосиф II]] и [[Плетон]], неоплатонистки философи, които са влиятелни сред учените в Италия, който се заражда сред западноевропейския Ренесанс. Целта на църковната уния не успява заради опозицията на собствения му народ, който отказва да признае папата, но с неговото разсъдливо ръководство срещу турците той успялва да укрепи Константинопол.
-Той избрал брат си [[Константин XI Палеолог]], който бил регент на града през [[1437]]-[[1439]] година за негов наследник. Въпреки машинациите на своя по-млад брат Дмитрий и майка си Елена, той умело поверил управлението на Константин. Така той нямало да види края на империята.
+Той избира брат си [[Константин XI Палеолог]], който е регент на града през [[1437]]-[[1439]] година за негов наследник. Въпреки машинациите на своя по-млад брат Дмитрий и майка си Елена, той умело поверява управлението на Константин. Така той няма да види края на империята.