Индийски слон: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:


Индийският слон обитава както [[савани]], така и гъсти [[Екваториални гори|екваториални и тропични гори]], среща се и в планинските райони до 3000 метра надморска височина. Менюто му е разнообразно - листа, треви, бамбукови стебла, плодове и т.н.
Индийският слон обитава както [[савани]], така и гъсти [[Екваториални гори|екваториални и тропични гори]], среща се и в планинските райони до 3000 метра надморска височина. Менюто му е разнообразно - листа, треви, бамбукови стебла, плодове и т.н.
Възрастните животни са дълги 6-6,4 [[метър|метра]],високи 3,5 [[метър|метра]] и тежат между 4 500 и 6 500 [[кг]]. Най-едрите рекордни по размери за вида са уловеният през [[1978]] г. слон от [[Лаос]], който е тежал 10 150 [[кг]]., измереният от [[Тайланд]] слон - дълъг 7,88 метра, тежащ 8 [[тон]]а , както и 9,3-тонен слон от [[Суматра]].
Възрастните животни са дълги 6-6,4 [[метър|метра]],високи 3,5 [[метър|метра]] и тежат между 4 500 и 6 000 [[кг]]. Най-едрите рекордни по размери за вида са уловеният през [[1978]] г. слон от [[Лаос]], който е тежал 10 150 [[кг]]., измереният от [[Тайланд]] слон - дълъг 7,88 метра, тежащ 8 [[тон]]а , както и 9,3-тонен слон от [[Суматра]].


== Човекът и слона ==
== Човекът и слона ==

Версия от 14:36, 24 август 2007

Шаблон:Таксо начало животно

   Шаблон:Таксо картинка
   Шаблон:Таксо класификация начало
       Шаблон:Таксо царство
       Шаблон:Таксо тип
       Шаблон:Таксо клас
       Шаблон:Таксо разред
       Шаблон:Таксо семейство
       Шаблон:Таксо род
       Шаблон:Таксо вид
       Шаблон:Таксо подвид
   Шаблон:Таксо класификация край

Шаблон:Таксо край

Индийският слон (Elephas maximus inducus) е най-разпространеният подвид на азиатския слон. Широко разпространен е в почти цяла Южна и Югоизточна Азия. Среща се в Индия, Непал, Бангладеш, Мианмар, Бутан, Тайланд, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Бруней, Малайзия, най-южните части на Китай, Шри Ланка и Индонезия, където се среща на островите Суматра, Ява и Борнео.

Местообитание

Индийският слон обитава както савани, така и гъсти екваториални и тропични гори, среща се и в планинските райони до 3000 метра надморска височина. Менюто му е разнообразно - листа, треви, бамбукови стебла, плодове и т.н. Възрастните животни са дълги 6-6,4 метра,високи 3,5 метра и тежат между 4 500 и 6 000 кг. Най-едрите рекордни по размери за вида са уловеният през 1978 г. слон от Лаос, който е тежал 10 150 кг., измереният от Тайланд слон - дълъг 7,88 метра, тежащ 8 тона , както и 9,3-тонен слон от Суматра.

Човекът и слона

За разлика от другите видове и подвидове слонове, индийският е опитомен от човека. Не се знае кога точно е станало това, но се предполага, че това събитие се е случило преди около 5 000 години. Днес се смята, че индийските слонове наброяват над 2 милиона индивида, по-голямата част от които опитомени. Въпреки това в много страни на тропическа Азия все още има популации от диви слонове, наброяващи 200 000 - 320 000. Дълги години индийският слон е стоял в основата на цивилизациите от региона. Огромната му сила се използва за пренасянето на тежки дървени трупи, на големи товари и т.н. Хората от региона почитат слоновете като свещенни животни. Според индийската митология земята се носи на гърба на слон. Освен това слонът е използван и за военни цели. Наричат слоновете "танковете на средновековието". Най-силните армии в Южна Азия имали редици от бойни слонове. С помощта на тази "жива тежка артилерия" се създали могъщи държави като Маурийската и Моголска империи в Индия, Кхмерската империя в Индокитай и др. Водачите на слонове се наричат махути. Въпреки че е най-верния помощник на човека в тропическа Азия, слонът може да бъде и много опасен. Доста махути често са били убивани от тежкотоварните си любимци. Хора биват убивани често и от дивите индийски слонове, тъй като все повече жители се заселват в близост до национални паркове, резервати и диви местности.