Съждение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 02:27, 31 януари 2022

В логиката, съждението или пропозицията е мисъл, утвърждаваща или отричаща признак на предмет. В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича.^[1] Езикова форма на съждението е изречението.

Съждението е свързване най-малко на две понятия. Понятието, на което се приписва признак, се нарича субект, а понятието, което се приписва като признак, се нарича предикат и се бележи с P.

Прости съждения

Аналитични – анализ чрез зрението
Синтактични – анализ чрез опит (напр. докосване, вкусване, помирисване)
Утвърдителни – утвърждаване на признак на даден предмет
Отрицателни – отричане на признак на даден предмет
Единични – съждение за един обект
Общи – съждение за цял клас от обекти
Частни

Общите, частните, утвърдителните и отрицателните съждения не се мислят като разделени, а се използват в следните четири комбинации:

Общоутвърждаващи (A)
Общоотрицателни (E)
Частноутвърждаващи (I)
Частноотрицателни (O)

Взаимоотношенията по истинност между тези съждения се изучават от византийския логик Псел, който разполага съжденията в ъглите на квадрат, в който общоутвърждаващото съждение се бележи с А, общоотрицателното с Е, частноутвърждаващото с I, а частноотрицателното с О.

Терминология

Терминът пропозиция (от лат. propositio – „тема“, „представа“, „предложение“ – през анг. proposition) се отнася както до (а) „съдържанието“ или „значението“ на едно съобщително изречение като семантична величина, така и, в по-старата терминология, до (б) самото съобщително изречение като езикова единица (като изреченски идеален тип на поредица от звуци или писмени знаци). Пропозициите има ствойството да бъдат истини или неистини (И/Н, 1/0). Затова са наричани също „носители на стойности по истинност“. В този смисъл терминът пропозиция се използва синонимно с термини като „твърдение“ (анг. assertion, нем. Behauptung), „изказване“ (анг. statement, нем. Aussage), а в учебниците по традиционна логика – „съждение“ (анг. judgement, нем. Urteil). В по-стари български учебници се среща и преводът „положение“ (това обаче звучи вече анахронично).

Латинският логически термин „propositio“ е въведен най-напред като превод на Аристотеловия термин „πρότασις“ по начина, по който Аристотел го дефинира в началото на Първа аналитика в по-широкия смисъл на ‘изказване’, макар че дефиницията се появява в контекста на говоренето за предпоставки на умозаключенията (силогизмите).^[2] Този превод идва най-вероятно от Апулей през II век сл.Хр. и е възприет в традицията на Боеций. Това слага началото на дългата и продължаваща до днес история на термина „пропозиция“. Едва по-късно, през ХII век, под влияние на арабската интерпретация, се появява и латинският превод на „πρότασις“ като „praemissa“ в тесния смисъл на ‘предпоставка’, докато propositio остава в употреба в общия смисъл като синоним на изказване (enuntiatio), съждение (iudicium) или изречение (sententia).

Източници

↑ Съждение в РБЕ
↑ Полименов, Тодор. Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4497-1. с. 158 и гл. 14.

[1] Съждение в РБЕ

[2] Полименов, Тодор. Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018. ISBN 978-954-07-4497-1. с. 158 и гл. 14.

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{повече източници}}
 В [[логика]]та, '''съждението''' или '''пропозицията''' е мисъл, утвърждаваща или отричаща [[признак]] на предмет.
-В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича. Езикова форма на съждението е [[изречение]]то.
+В него се разкрива част от съдържанието на понятието, чийто признак се потвърждава или отрича.<ref>[https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/съждение/ Съждение в РБЕ]</ref> Езикова форма на съждението е [[изречение]]то.
 Съждението е свързване най-малко на две [[Понятие|понятия]]. Понятието, на което се приписва признак, се нарича субект, а понятието, което се приписва като признак, се нарича предикат и се бележи с P.
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 == Терминология ==
-Терминът ''пропозиция'' (от лат. ''propositio'' - „тема“, „представа“, „предложение“ - през анг. ''proposition'') се отнася както до (а) „съдържанието“ или „значението“ на едно съобщително изречение като семантична величина, така и, в по-старата терминология, до (б) самото съобщително изречение като езикова единица (като изреченски идеален тип на поредица от звуци или писмени знаци). Пропозициите има ствойството да бъдат истини или неистини (И/Н, 1/0). Затова са наричани също „носители на стойности по истинност“. В този смисъл терминът пропозиция се използва синонимно с термини като „твърдение“ (анг. ''assertion'', нем. ''Behauptung''), „изказване“ (анг. ''statement'', нем. ''Aussage''), а в учебниците по традиционна логика - „съждение“ (анг. ''judgement'', нем. ''Urteil''). В по-стари български учебници се среща и преводът „положение“ (това обаче звучи вече анахронично).
+Терминът ''пропозиция'' (от лат. ''propositio'' – „тема“, „представа“, „предложение“ – през анг. ''proposition'') се отнася както до (а) „съдържанието“ или „значението“ на едно съобщително изречение като семантична величина, така и, в по-старата терминология, до (б) самото съобщително изречение като езикова единица (като изреченски идеален тип на поредица от звуци или писмени знаци). Пропозициите има ствойството да бъдат истини или неистини (И/Н, 1/0). Затова са наричани също „носители на стойности по истинност“. В този смисъл терминът пропозиция се използва синонимно с термини като „твърдение“ (анг. ''assertion'', нем. ''Behauptung''), „изказване“ (анг. ''statement'', нем. ''Aussage''), а в учебниците по традиционна логика – „съждение“ (анг. ''judgement'', нем. ''Urteil''). В по-стари български учебници се среща и преводът „положение“ (това обаче звучи вече анахронично).
-Латинският логически термин „propositio“ е въведен най-напред като превод на Аристотеловия термин „πρότασις“ по начина, по който Аристотел го дефинира в началото на ''Първа аналитика'' в по-широкия смисъл на ‘изказване’, макар че дефиницията се появява в контекста на говоренето за предпоставки на умозаключенията (силогизмите).<ref>{{Цитат книга|last=Полименов|first=Тодор|title=Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика|year=2018|publisher=Университетско издателство "Св. Климент Охридски"|location=София|isbn=978-954-07-4497-1|pages=158 и гл. 14}}</ref> Този превод идва най-вероятно от Апулей през II век сл.Хр. и е възприет в традицията на Боеций. Това слага началото на дългата и продължаваща до днес история на термина „пропозиция“. Едва по-късно, през ХII век, под влияние на арабската интерпретация, се появява и латинският превод на „πρότασις“ като „praemissa“ в тесния смисъл на ‘предпоставка’, докато ''propositio'' остава в употреба в общия смисъл като синоним на изказване (''enuntiatio''), съждение (''iudicium'') или изречение (''sententia'').
+Латинският логически термин „propositio“ е въведен най-напред като превод на Аристотеловия термин „πρότασις“ по начина, по който Аристотел го дефинира в началото на ''Първа аналитика'' в по-широкия смисъл на ‘изказване’, макар че дефиницията се появява в контекста на говоренето за предпоставки на умозаключенията (силогизмите).<ref>{{Цитат книга|last=Полименов|first=Тодор|title=Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика|year=2018|publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-4497-1|pages=158 и гл. 14}}</ref> Този превод идва най-вероятно от [[Апулей]] през II век сл.Хр. и е възприет в традицията на Боеций. Това слага началото на дългата и продължаваща до днес история на термина „пропозиция“. Едва по-късно, през ХII век, под влияние на арабската интерпретация, се появява и латинският превод на „πρότασις“ като „praemissa“ в тесния смисъл на ‘предпоставка’, докато ''propositio'' остава в употреба в общия смисъл като синоним на изказване (''enuntiatio''), съждение (''iudicium'') или изречение (''sententia'').
 == Източници ==