Василий I Македонец

Василий I Македонец Βασίλειος Α΄ο Μακεδών
византийски император
Роден	ок.811 тема Македония, Византия
Починал	29 август 886 Византия
Семейство
Род	Македонска династия
Съпруга	Евдокия Ингерина
Деца	Лъв VI Философ Стефан I Константин (син на Василий I) Александър
Василий I Македонец в Общомедия

Василий I Македонец (гръцки: Βασίλειος Α΄ο Μακεδών), е византийски император от 867 г. до 29 август 886 година.

Василий I e възприеман от византийците като един от най-великите им императори, основател на най-великолепната византийска династия - Македонската, и инициатор на ренесанса на византийското изкуство. Мнението на съвременните историци обаче е далеч не толкова ласкателно, тъй като реформите традиционно приписвани на него, са били всъщност започнати от неговия предшественик Михаил III, когото Василий убива.

От селянин до император

Етническия произход на Василий е източник на множество спекулации още от времето на неговото царуване. Според традицията, установена още по него време, Василий е предполагаема далечна издънка на арменски царски род. Родителите му са били най-вероятно арменски селяни, заселени, според обичайната византийска практика, в тема Македония - византийска административно-териториална единица, която по това време отговаряла на областа около Адрианопол (Одринска Тракия, дн. Турция).

Василий I

Бъдещият император прекарва голяма част от детството си като пленник в България, където семейство му е отведено след пленяването им през 813 г. от хан Крум. Заедно с голяма част от преселеното население, Василий успява да избяга ок. 836 г. и да започне работа в Константинопол като дворцов чиновник при някой си Теофилица, който бил роднина на кесар Бардас, чичото на императора Михаил III.

Византийски солид с образите на Василий, неговия син Константин и втората му жена Евдокия Ингерина.

Управление

През 867 година Василий I сваля от престола Михаил III и го убива. Така той поставя началото на Македонската династия, която ще управлява Византия през следващите 150 години.

Финансовата, административната система и армията на Византия са разстроени от лошото управление на Михаил III. Василий I се заел енергично да възстанови реда във всички области на държавното управление. Организира чистка сред чиновническия апарат. Систематизира византийското законодателство (издава кодекса "Прохирон" и подготвя кодекса "Епанагога").

Василий увеличава заплащането на войниците и разширява числеността на армията. Воюва с променлив успех с арабите, възвръща част от загубените от предшествениците му територии (Самосата, Лул, Мелитина и други.)

В търсене на съюзници за борба с арабите, търси сближение с германския император и папата. В съгласие с това през 867 година възстановява на престола на Константинополския патриарх Игнатий, привърженик на сближението с Рим.

Освен това по негово време са покръстении сърбите и хърватите. От византийски свещеници са покръстени и киевските владетели Асколд и Дир. Но не всички мисии за християнизация са успешни - хърватите по-късно се ориентират към папата, а русите се връщат към езичеството. Едва през 988 година те са покръстени отново по времето на Василий II Българоубиец.

Василий I умира при нещастен случай по време на лов през 886 година.

Василий I поставя началото на възход на Византия през следващите три века. На престола се възкачва синът му Лъв VI Философ.