Парижки мирен договор (1947)

Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от Антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.

Договор с България

От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов - подпредседатели на Министерския съвет.

Според договора:

• границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос;
• страната ни се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия;
• искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.

По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година.

В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкият мирен договор е сравнително по-лек.

Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

Договор с Румъния

Съгласно договора Румъния трябва да върне на СССР Бесарабия и Буковина, превзети от нея по време на войната. Потвърждава се включването на Южна Добруджа към България. Но за сметка на това, Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария.

Договор с Унгария

Отменя всичките ревизии направени между 1938-1941 гг. и допълнително присъжда три общини на Чехословакия: Оросвар, Хорватуйфалу и Дуначун (днес и трите са райони на гр. Братислава).

Източници

• Агенция Фокус от 10 февруари 2006 г.