Доубравка Пршемисловна: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
м запетая извън кавички
Ред 44: Ред 44:
От друга страна, в хрониката на [[Гал Аноним]] от 12 век се споменава, че Доубравка пристигнала в Полша заедно с голяма свита от мирски и религиозни лица. Тя приела да се омъжи за полския княз само при условието, че той приеме християнската вяра. Мешко I приел и това направил брака му с християнката възможен.
От друга страна, в хрониката на [[Гал Аноним]] от 12 век се споменава, че Доубравка пристигнала в Полша заедно с голяма свита от мирски и религиозни лица. Тя приела да се омъжи за полския княз само при условието, че той приеме християнската вяра. Мешко I приел и това направил брака му с християнката възможен.


Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка<ref>J. Dowiat, ''Metryka chrztu Mieszka I'', p. 79; Andrzej Feliks Grabski, ''Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych'', p. 26; S. Trawkowski, ''Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego,'' pp. 116 – 117; H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 549.</ref>. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена<ref>A. F. Grabski, ''Mieszko I'', Warsaw 1973, p. 93.</ref>.
Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка<ref>J. Dowiat, ''Metryka chrztu Mieszka I'', p. 79; Andrzej Feliks Grabski, ''Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych'', p. 26; S. Trawkowski, ''Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego'', pp. 116 – 117; H. Łowmiański, ''Początki Polski'', vol. V, p. 549.</ref>. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена<ref>A. F. Grabski, ''Mieszko I'', Warsaw 1973, p. 93.</ref>.


Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите „Света Троица“ и „Свети Вит“ в Гнезно и на църквата „Света Мария“ на остров Тумски в Познан.
Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите „Света Троица“ и „Свети Вит“ в Гнезно и на църквата „Света Мария“ на остров Тумски в Познан.

Версия от 10:56, 24 февруари 2022

Доубрава Пршемисловна
полска княгиня
Портрет от Ян Матейко.
Лични данни
Роденанеизвестно
Починала977 г.
Семейство
БракМешко I
ДинастияПршемисловци, Пясти
БащаБолеслав I Страшни
МайкаБиагота
Доубрава Пршемисловна в Общомедия

Доубравка Пршемисловна (известна още като Домбрани, Дубравка, Дубрава и Домбрувка) е чешка княгиня и съпруга на първия полски княз Мешко I.

Доубравка е дъщеря на чешкия княз Болеслав I Страшни, като за нейна майка най-често се сочи предполагаемата съпруга на Болеслав I Биагота[1]. Според ранните исторически извори през 966 Доубравка убеждава съпруга си да приеме християнството и съдейства активно за разпространението на новата религия в полските земи.

Ранни години

Почти нищо не се знае за първите години от живота на Доубравка. Не са известни нито датата, нито мястото на раждането ѝ. Единствено в хрониката на Козма Пражки се споменава, че когато се омъжила за Мешко I, Доубравка вече била доста възрастна[2]. Това сведение на Козма Пражки обаче се оценява като неблагонадеждно и тенденциозно, като най-вероятно хронистът е имал непочтени намерения[3]. Възможно е обаче Козма Пражки да е имал предвид голямата възрастова разлика между Доубравка и сестра ѝ или да е объркал Доубравка с първата съпруга на Мешко Ода, която по време на сватбата си е била между 19-25 годишна – късна възраст за женитба според средновековните разбирания. Като се имат предвид средновековните обичаи, някои изследователи приемат, че по времето, когато се омъжила за Мешко I, Доубравка най-вероятно също е наближавала двайсетте си години[4].

През 1895 г. Освалд Балцер изказва тезата, че преди да се омъжи за Межко I, Доубрава е била омъжена за маркграфа Гюнтер Мерзебургски, от когото е имала син Гунцелин. Тази теза се основава на едно сведение в Хрониката на Титмар, който нарича Гунцелин брат на Болеслав I Храбри, който е син на Доубравка[5]. Съвременни учени обаче поставят това твърдение под съмнение и смятат, че всъщност Гунцелин и Болеслав I са братовчеди или роднини по сватовство.

Брак с Мешко I и покръстване на Полша

През втората половина на 964 г.[6] е сключен договор между чешкия княз Болеслав I и полския княз Мешко I. За да се консолидира съюзът между двата княжески двора, през 965 г. дъщерята на Болеслав I е омъжена за княз Мешко I. Между младоженците обаче има религиозна пропаст, тъй като Доубравка е християнка, а Мешко I – езичник.

Два независими един от друг източника потвърждават важната роля на Доубравка за християнизацията на Полша. Първият е Титмар Мерзебургски, който е роден две години преди смъртта на Доубравка. В хрониката си той споменава, че чешката княгиня настоятелно притискала съпруга си да приеме християнско кръщене, като дори заплашвала в противен случай да разтрогне брака им, а с това и чешко-полския съюз. Накрая усилията ѝ дали резултат – Мешко I се покръстил, а с него и цяла Полша[7].

От друга страна, в хрониката на Гал Аноним от 12 век се споменава, че Доубравка пристигнала в Полша заедно с голяма свита от мирски и религиозни лица. Тя приела да се омъжи за полския княз само при условието, че той приеме християнската вяра. Мешко I приел и това направил брака му с християнката възможен.

Съвременните изследователи обаче изтъкват, че покръстването на Мешко I се дължи изключително на политически съображения и не трябва да се приписва като заслуга на Доубравка[8]. Според тази теория ролята, която източниците приписват на Доубравка за покръстването на поляците, е част от дългата църковна традиция покръстването на владетелите на езическите народи да се обяснява с влиянието на някоя жена[9].

Преданията приписват на Доубравка и основаването на църквите „Света Троица“ и „Свети Вит“ в Гнезно и на църквата „Света Мария“ на остров Тумски в Познан.

Политически бракът на Доубравка и Мешко I укрепва съюза между чехи и поляци, който продължава и след смъртта ѝ. През 967 г. чехите помагат на Мешко I в решителната битка срещу волините, предвождани от Вихман Млади. Освен това съпругът ѝ Мешко I и брат ѝ Болеслав II Благочестиви подкрепят Хайнрих II Баварски в претенциите му за германската императорска корона след смъртта на император Отон I през 973 г.

Деца

От брака на Доубравка и Мешко I се раждат три деца:

Смърт и място на погребение

Доубравка умира през 977 г. В своя студия от 1888 г. полският писател Юзеф Крашевски обявява, че гробът на княгинята е открит в катедралата на Гнезно. Маркиран е от обикновен камък с кръст. В гроба били открити останки от пурпурни дрехи и тежки златоткани надбедрени препаски. Подобно становище за гроба на княгинята изразява през 1843 г. и Едуард Рачински[10]. Въпреки това съвременните учени смятат точното място на гроба ѝ за неизвестно[11].

Източници

  1. Marek, Miroslav. Complete Genealogy of the Přemyslid dynasty // Genealogy.EU.
  2. Chronicle of Cosmas of Prague: translated, introduction and commentary developed by Maria Wojciechowska, Warsaw 1968, lib. I cap. 27, p. 149.
  3. H. Łowmiański, Religia Słowian i jej upadek, Warsaw p. 338, footnote 889.
  4. J. Strzelczyk, Bolesław Chrobry, p. 15.
  5. Thietmari chronicon, vol. V, cap. 18, p. 274; vol. V, cap. 36, p. 300; vol. VI, cap. 54, p. 390.
  6. Date fixed by H. Łowmiański, Początki Polski, vol. V, p. 548.
  7. Thietmari chronicon, vol. IV, cap. 56.
  8. J. Dowiat, Metryka chrztu Mieszka I, p. 79; Andrzej Feliks Grabski, Bolesław Chrobry. Zarys dziejów politycznych i wojskowych, p. 26; S. Trawkowski, Monarchia Mieszka I i Bolesława Chrobrego, pp. 116 – 117; H. Łowmiański, Początki Polski, vol. V, p. 549.
  9. A. F. Grabski, Mieszko I, Warsaw 1973, p. 93.
  10. E. Raczyński, Wspomnienia Wielkopolski to jest województw poznańskiego, kaliskiego i gnieźnieńskiego, Poznań 1843, vol. II, pp. 356 – 360.
  11. K. Jasiński, Rodowód pierwszych Piastów, p. 78.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dobrawa of Bohemia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​