Пиетро Дзиани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м пунктуация преди и след ref; квадратни скоби във външна препратка/URL |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
'''Пиетро Дзиани''' ({{lang|it|Pietro Ziani}}) (1170–1229) е четиридесети и втори [[дож]] на [[Република Венеция]] от [[1205]] до [[1229]] г. |
'''Пиетро Дзиани''' ({{lang|it|Pietro Ziani}}) (1170–1229) е четиридесети и втори [[дож]] на [[Република Венеция]] от [[1205]] до [[1229]] г. |
||
Пиетро Дзиани е син на дожа [[Себастиано Дзиани]] от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож [[Енрико Дандоло]]. Дандоло умира в [[Константинопол]] през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.<ref>[http://archive.wikiwix.com/cache/?url=https%3A%2F%2Fbooks.google.fr%2Fbooks%3Fid%3DF5o3jlGTk0sC%26 Thomas F. Madden, Enrico Dandolo & the Rise of Venice, Johns Hopkins University Press, 2003 (lire en ligne |
Пиетро Дзиани е син на дожа [[Себастиано Дзиани]] от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож [[Енрико Дандоло]]. Дандоло умира в [[Константинопол]] през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.<ref>[http://archive.wikiwix.com/cache/?url=https%3A%2F%2Fbooks.google.fr%2Fbooks%3Fid%3DF5o3jlGTk0sC%26 Thomas F. Madden, Enrico Dandolo & the Rise of Venice, Johns Hopkins University Press, 2003 (lire en ligne [archive]) pp. 197-200]</ref> |
||
През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.<ref>LE GOFF Jacques, Marchands et banquiers du Moyen Age, Paris, Quadrige, 2014, 136 p. (ISBN 978-2-13-062064-8), p. 91</ref> |
През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.<ref>LE GOFF Jacques, Marchands et banquiers du Moyen Age, Paris, Quadrige, 2014, 136 p. (ISBN 978-2-13-062064-8), p. 91</ref> |
||
== Семейство == |
== Семейство == |
||
Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.89]</ref> |
Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.89]</ref> От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастирът заедно с всичките му животни да бъде изгорен. Впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.90]</ref> |
||
Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.91]</ref> |
Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.<ref>[https://archive.org/stream/dogaressasofveni00stal#page/314/mode/2up Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.91]</ref> |
||
Текуща версия към 21:01, 3 март 2022
| Пиетро Дзиани Pietro Ziani | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден |
1153 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Себастиано Дзиани |
| Майка | Чечилия |
| Пиетро Дзиани в Общомедия | |
Пиетро Дзиани (на италиански: Pietro Ziani) (1170–1229) е четиридесети и втори дож на Република Венеция от 1205 до 1229 г.
Пиетро Дзиани е син на дожа Себастиано Дзиани от много богатата фамилия Дзиани. Самият той има завидна политическа кариера, той е дипломат и съветник с голям опит, военачалник и въобще достоен наследник на предишния дож Енрико Дандоло. Дандоло умира в Константинопол през май 1205 г., но новината за това пристига във Венеция чак през август и тогава Дзиани поема поста.[1]
През февруари 1229 г. той абдикира, оттегля се в манастира Сан Джорджо Маджоре, където умира на 13 март следващата година.[2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Пиетро Дзиани има два брака. Първият е с графиня Мария Баседжо (1180-1209), дъщеря на прокуратора на Сан Марко.[3] От този брак се ражда синът му Джорджо, който за нещастие още като дете е разкъсан от кучето пазач на манастира Сан Джорджо Маджоре и в гнева си Дзиани нарежда манастирът заедно с всичките му животни да бъде изгорен. Впоследствие обзет от разкаяние, той се заема с възстановяването на обителта.[4]
Вторият брак на Дзиани е с Констанца д`Отвил, дъщеря на сицилианския крал Танкред. От нея дожът има син Марко и две дъщери Маркезита и Мария.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thomas F. Madden, Enrico Dandolo & the Rise of Venice, Johns Hopkins University Press, 2003 (lire en ligne [archive]) pp. 197-200
- ↑ LE GOFF Jacques, Marchands et banquiers du Moyen Age, Paris, Quadrige, 2014, 136 p. (ISBN 978-2-13-062064-8), p. 91
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.89
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.90
- ↑ Staley, Edgcumbe: The dogaressas of Venice : The wives of the doges. London : T. W. Laurie, p.91
| Енрико Дандоло | → | дож на Венецианската република (1205 – 1229) | → | Джакопо Тиеполо |