Христо Христов (режисьор): Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Христо Христов|Христо Христов}} |
{{към пояснение|Христо Христов|Христо Христов}} |
||
{{Личност |
|||
⚫ | |||
| |
| категория = режисьор |
||
| |
| портрет = |
||
| портрет |
| портрет-описание = |
||
| националност = {{България}} |
|||
| размер на портрета = |
|||
| |
| вложки = |
||
⚫ | |||
| рождено име = |
|||
| категория = режисьор |
|||
| роден-място = [[Пловдив]], [[Царство България]] |
|||
| активност = 1958 – 1997 |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
|||
| значими филми = „[[Иконостасът]]“ (1969)<br>„[[Последно лято]]“ (1974)<br>„[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“ (1979)<br>„[[Една жена на 33]]“ (1982) |
|||
⚫ | |||
| |
| награди = |
||
| брачен партньор = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| местожителство = |
|||
| сайт = |
|||
| значими филми = |
|||
| оскари = |
|||
| еми = |
|||
| златен глобус = |
|||
| БАФТА = |
|||
| грами = |
|||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
}} |
|||
⚫ | '''Христо Костов Христов''' е български кино- и театрален режисьор и сценарист. Той е първият български кинематографист, избран за член на [[Европейска филмова академия|Европейската филмова академия]] (EFA) (от 1992 г.)<ref name="duma.bg"/>; професор в [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|НАТФИЗ]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на [[11 април]] [[1926]] г. в [[Пловдив]]. Завършва медицина и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във [[ВИТИЗ |
Роден е на [[11 април]] [[1926]] г. в [[Пловдив]]. Завършва медицина в родния си град<ref name="duma.bg"/> и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] в класа на проф. [[Георги Костов (режисьор)|Георги Костов]] ([[1958]] г.)<ref name="duma.bg"/>. В средата на [[1960-те|60-те години]] специализира кинорежисура в московския ВГИК. Специализира при [[Михаил Ром]] в студията „Мосфилм“. |
||
През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до [[1966]] г. Филмовият му дебют е „[[Иконостасът]]“ ([[1969]] г.) по романа от [[Димитър Талев]] „[[Железният светилник]]“ и е заснет съвместно с аниматора [[Тодор Динов]]. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура. |
През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от [[Иван Аржентински]] в Пловдивския театър, където е режисьор до [[1966]] г.<ref name="duma.bg"/> Филмовият му дебют е „[[Иконостасът]]“ ([[1969]] г.) по романа от [[Димитър Талев]] „[[Железният светилник]]“ и е заснет съвместно с аниматора [[Тодор Динов]]. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура. |
||
Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза]]“ от [[Варненски филмов фестивал|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) – филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост. Сценаристът на филма – [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през [[1989]] г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален – „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“. |
Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза]]“ от [[Варненски филмов фестивал|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) – филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост.<ref>Боян Кастелов, [https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=18473 „По дирята на едно сплашване (Отново за филма "Една жена на 33", за тоталитарната цензура и апаратните хватки на Тодор Живков)“], в-к „Дума“, 6 август 2011.</ref> Сценаристът на филма – [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през [[1989]] г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален – „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“. |
||
Сценарист е на филмите „Суламит“, „Dum spiro spero“, „Тест`88“, „Двойна примка“, „Събеседник по желание“, „Камионът“, „Срещу вятъра“, „Циклопът“, „[[Дърво без корен]]“, „[[Иконостасът]]“. |
Сценарист е на филмите „Суламит“, „Dum spiro spero“, „Тест`88“, „Двойна примка“, „Събеседник по желание“, „Камионът“, „Срещу вятъра“, „Циклопът“, „[[Дърво без корен]]“, „[[Иконостасът]]“. |
||
Ред 36: | Ред 30: | ||
През [[1976]] г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през [[1977]] г. |
През [[1976]] г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през [[1977]] г. |
||
Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995 – 1999 г.), председател на Обществения съвет за кино ([[1999]] г.) и професор в [[НАТФИЗ]]. |
Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995 – 1999 г.), председател на Обществения съвет за кино ([[1999]] г.) и професор в [[НАТФИЗ]] (от 1980 г.)<ref name="duma.bg"/>. |
||
Едни от най-популярните му и добре приемани театрални постановки са „Иркутска история“ от [[Арбузов]], „Почивка в Арко Ирис“ от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], „Оптимистична трагедия“ от [[Вишневски]], „[[Бай Ганьо]] |
Едни от най-популярните му и добре приемани театрални постановки са „Иркутска история“ от [[Арбузов]], „Почивка в Арко Ирис“ от [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], „Оптимистична трагедия“ от [[Вишневски]], „[[Бай Ганьо]]“ от [[Алеко Константинов]], „[[Дванадесета нощ]]“ от [[Шекспир]], „Три високи жени“ от [[Едуард Олби]]. |
||
Умира на 16 април 2007 г. в София.<ref>Люсиена Крумова, [https://archive.is/20121202202537/paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-18&article=186000 „Христо Христов вече снима в небето“], в-к „Стандарт“, 18 април 2007.</ref><ref name="duma.bg">[http://old.duma.bg/2007/0407/180407/kultura/cul-2.html „Почина режисьорът Христо Христов“], в-к „Дума“, 18 април 2007.</ref><ref>[https://archive.is/20121126152632/kino.gbg.bg/index.php?newsid=10695&p=news Почина известният български режисьор Христо Христов], Кино.бг, 17 април 2007.</ref><ref>[https://www.vesti.bg/novini/toj-be-pyrviiat-bylgarski-kinematografist-chlen-na-evropejskata-filmova-akademiia-1032668 „Почина известният български режисьор Христо Христов“], vesti.bg, 17 април 2007.</ref> |
|||
== Награди и отличия == |
== Награди и отличия == |
||
* „Последно лято“ (1973 г.) получава Награда за чуждестранен режисьор в [[Атланта]], [[САЩ]] през 1974 г. и Специална награда на журито на Фестивала на младото европейско кино в [[Тулон]], [[Франция]] през 1975 г. |
* „Последно лято“ (1973 г.) получава Награда за чуждестранен режисьор в [[Атланта]], [[САЩ]] през 1974 г. и Специална награда на журито на Фестивала на младото европейско кино в [[Тулон]], [[Франция]] през 1975 г. |
||
* „Дърво без корен“ (1974 г.) печели Първа награда във Варна (1974 г.) и „Златна палма“ ([[Прат]], Франция, 1978 г.). |
* „Дърво без корен“ (1974 г.) печели Първа награда във Варна (1974 г.) и „Златна палма“ ([[Прат]], Франция, 1978 г.).<ref>[http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 „Дърво без корен“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081229004247/http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 |date=2008-12-29 }}, cinema.bg.</ref> |
||
* „Циклопът“ (1976 г.) е отличен с Диплом от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през 1977 г. и с отличие в Шчечин, [[Полша]], (1980 г.). |
* „Циклопът“ (1976 г.) е отличен с Диплом от [[Берлин (кинофестивал)|Берлинале]] през 1977 г. и с отличие в Шчечин, [[Полша]], (1980 г.). |
||
* „Бариерата“ (1979 г.) получава Сребърен медал от МКФ Москва през 1979 г. и „Златна роза“ (Варна, 1980 г.). |
* „Бариерата“ (1979 г.) получава Сребърен медал от МКФ Москва през 1979 г. и „Златна роза“ (Варна, 1980 г.). |
||
Ред 48: | Ред 44: | ||
* „Не се предавай“ („Dum spiro spero“) (1995 г.), филм, посветен на художника [[Златю Бояджиев]] и певеца [[Борис Христов]], печели „Сребърен витяз“ от Минск '96. |
* „Не се предавай“ („Dum spiro spero“) (1995 г.), филм, посветен на художника [[Златю Бояджиев]] и певеца [[Борис Христов]], печели „Сребърен витяз“ от Минск '96. |
||
* През 1977 г. е удостоен със званието „[[Народен артист]]“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref> |
* През 1977 г. е удостоен със званието „[[Народен артист]]“<ref>Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.</ref> |
||
* През 2004 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. На церемонията по връчването, [[премиер]]ът нарича Христов „един от най-уважаваните творци на българския театър и кино, с изключителен принос за тяхното успешно развитие“. |
* През 2004 г. е удостоен с [[Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“|държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“]]. На церемонията по връчването, [[премиер]]ът нарича Христов „един от най-уважаваните творци на българския театър и кино, с изключителен принос за тяхното успешно развитие“.<ref>[https://www.vesti.bg/novini/tazgodishniiat-laureat-beshe-opredelen-ot-zhuri-s-predsedatel-aleksandyr-fol-661960 „Режисьорът Христо Христов с тазгодишната държавна награда 'Паисий Хилендарски'“], vesti.bg, 24 ноември 2004.</ref> |
||
* През 2006 г. Христо Христов става първият лауреат на учредената през същата година Награда на министъра на културата за цялостен принос към българското кино. |
* През 2006 г. Христо Христов става първият лауреат на учредената през същата година Награда на министъра на културата за цялостен принос към българското кино. |
||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
* „[[Иконостасът]]“, ''по „[[Железният светилник]]“'' |
* „[[Иконостасът]]“, ''по „[[Железният светилник]]“'' (1969) |
||
* „[[Наковалня или чук]]“ (1972) |
* „[[Наковалня или чук]]“ (1972) |
||
* „[[Дърво без корен]]“, ''по разказа от [[Николай Хайтов]]'' |
* „[[Дърво без корен]]“, ''по разказа от [[Николай Хайтов]]'' (1974) |
||
* „[[Последно лято]]“, ''по сценарий на [[Йордан Радичков]]'' |
* „[[Последно лято]]“, ''по сценарий на [[Йордан Радичков]]'' (1974) |
||
* „[[Циклопът]]“, ''по [[Генчо Стоев]]'' |
* „[[Циклопът]]“, ''по [[Генчо Стоев]]'' (1976) |
||
* „[[Срещу вятъра]]“ (1977) |
* „[[Срещу вятъра]]“ (1977) |
||
* „[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“, ''по [[Павел Вежинов]]' |
* „[[Бариерата (филм)|Бариерата]]“, ''по [[Павел Вежинов]]' (1979) |
||
* „[[Камионът]]“ (1980) |
* „[[Камионът]]“ (1980) |
||
* „[[Мегаполис]]“ (1982), ''тв филм'' |
* „[[Мегаполис]]“ (1982), ''тв филм'' |
||
Ред 78: | Ред 74: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
⚫ | |||
* [https://archive.is/20121126152632/kino.gbg.bg/index.php?newsid=10695&p=news Кино.бг] |
|||
* [http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=661960 Нетинфо, 24 ноември 2004] |
|||
* [http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 www.cinema.bg] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20081229004247/http://www.cinema.bg/sff/2005/bg/movie.php?movieSid=417 |date=2008-12-29 }} |
|||
⚫ | |||
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:A_KvfJbJIiUJ:www.dnevnik.bg/show/%3Fstoryid%3D331505+Христо+Христов+режисьор&hl=bg&ct=clnk&cd=5&gl=bg „Дневниик“, 17 април 2007] |
|||
* [https://archive.is/20121202202537/paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-04-18&article=186000 в-к „Стандарт“, 18 април 2007] |
|||
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Mij-ghxr5mgJ:www.duma.bg/2007/0407/180407/kultura/cul-2.html+Христо+Христов+режисьор&hl=bg&ct=clnk&cd=23&gl=bg в-к „Дума“, 7 април 2007] |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* |
* {{IMDb name|0160664|Христо Христов}} |
||
* [https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2007/04/17/331505_hristo_hristov_suzdade_epoha_v_bulgarskoto_kino/ „Христо Христов създаде епоха в българското кино“], в-к „Дневник“, 17 април 2007 |
|||
* [[Геновева Димитрова]], [https://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/12903 „Проф. Христо Христов (11. 04. 1926 - 17. 04. 2007)“], в-к „Култура“, бр. 16 (2720), 27 април 2007 |
|||
* [[Малина Петрова]], [https://kultura.bg/web/прости-ни-професоре/ „Прости ни, Професоре!“], Портал за култура, изкуство и общество, 11 април 2021 |
|||
{{филми на Христо Христов}} |
{{филми на Христо Христов}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Христов, Христо}} |
{{СОРТКАТ:Христов, Христо}} |
||
[[Категория:Български режисьори]] |
[[Категория:Български режисьори]] |
||
[[Категория:Български сценаристи]] |
[[Категория:Български сценаристи]] |
||
[[Категория:Възпитаници на НАТФИЗ]] |
|||
[[Категория:Преподаватели в НАТФИЗ]] |
|||
[[Категория:Народни артисти (България)]] |
|||
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] |
[[Категория:Носители на орден „Стара планина“]] |
||
[[Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] |
[[Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“]] |
||
[[Категория:Родени в Пловдив]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
Версия от 09:07, 12 март 2022
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Христов.
Христо Христов | |
български кино- и театрален режисьор и сценарист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство Национален институт по кинематография „С. А. Герасимов“ |
Режисура | |
Активност | 1958 – 1997 |
Значими филми | „Иконостасът“ (1969) „Последно лято“ (1974) „Бариерата“ (1979) „Една жена на 33“ (1982) |
Семейство | |
Уебсайт |
Христо Костов Христов е български кино- и театрален режисьор и сценарист. Той е първият български кинематографист, избран за член на Европейската филмова академия (EFA) (от 1992 г.)[1]; професор в НАТФИЗ.
Биография
Роден е на 11 април 1926 г. в Пловдив. Завършва медицина в родния си град[1] и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Георги Костов (1958 г.)[1]. В средата на 60-те години специализира кинорежисура в московския ВГИК. Специализира при Михаил Ром в студията „Мосфилм“.
През 1958 г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до 1966 г.[1] Филмовият му дебют е „Иконостасът“ (1969 г.) по романа от Димитър Талев „Железният светилник“ и е заснет съвместно с аниматора Тодор Динов. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица сценографски проекти и оперни постановки, получил е и национални награди за театрална режисура.
Филмът му за Георги Димитров „Наковалня или чук“ (1972 г.) му спечелва „Златна роза“ от Варненския фестивал и длъжността председател на Съюза на българските филмови дейци. Съвсем различен отзвук има филмът му „Една жена на 33“ (1982 г.) – филмът е цензуриран, поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост.[2] Сценаристът на филма – Боян Папазов, е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор и сценарист. След промените през 1989 г. Христо Христов създава още един филм, определян от кинокритиците като скандален – „Суламит“ (1997 г.). Самият той го определя като „нестандартен“.
Сценарист е на филмите „Суламит“, „Dum spiro spero“, „Тест`88“, „Двойна примка“, „Събеседник по желание“, „Камионът“, „Срещу вятъра“, „Циклопът“, „Дърво без корен“, „Иконостасът“.
През 1976 г. излиза „Циклопът“, приеман от критиците като първия български филм, фокусиран изцяло върху вътрешния свят на човека и удостоен със специално отличие от Берлинале през 1977 г.
Христо Христов е председател на Комисията за игрално кино към Националния филмов център (1995 – 1999 г.), председател на Обществения съвет за кино (1999 г.) и професор в НАТФИЗ (от 1980 г.)[1].
Едни от най-популярните му и добре приемани театрални постановки са „Иркутска история“ от Арбузов, „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, „Оптимистична трагедия“ от Вишневски, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Дванадесета нощ“ от Шекспир, „Три високи жени“ от Едуард Олби.
Умира на 16 април 2007 г. в София.[3][1][4][5]
Награди и отличия
- „Последно лято“ (1973 г.) получава Награда за чуждестранен режисьор в Атланта, САЩ през 1974 г. и Специална награда на журито на Фестивала на младото европейско кино в Тулон, Франция през 1975 г.
- „Дърво без корен“ (1974 г.) печели Първа награда във Варна (1974 г.) и „Златна палма“ (Прат, Франция, 1978 г.).[6]
- „Циклопът“ (1976 г.) е отличен с Диплом от Берлинале през 1977 г. и с отличие в Шчечин, Полша, (1980 г.).
- „Бариерата“ (1979 г.) получава Сребърен медал от МКФ Москва през 1979 г. и „Златна роза“ (Варна, 1980 г.).
- „Характеристика“ печели първа награда във Варна през 1986 г. и награда и диплом в Москва (1985 г.).
- „Не се предавай“ („Dum spiro spero“) (1995 г.), филм, посветен на художника Златю Бояджиев и певеца Борис Христов, печели „Сребърен витяз“ от Минск '96.
- През 1977 г. е удостоен със званието „Народен артист“[7]
- През 2004 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“. На церемонията по връчването, премиерът нарича Христов „един от най-уважаваните творци на българския театър и кино, с изключителен принос за тяхното успешно развитие“.[8]
- През 2006 г. Христо Христов става първият лауреат на учредената през същата година Награда на министъра на културата за цялостен принос към българското кино.
Филмография
- „Иконостасът“, по „Железният светилник“ (1969)
- „Наковалня или чук“ (1972)
- „Дърво без корен“, по разказа от Николай Хайтов (1974)
- „Последно лято“, по сценарий на Йордан Радичков (1974)
- „Циклопът“, по Генчо Стоев (1976)
- „Срещу вятъра“ (1977)
- „Бариерата“, по Павел Вежинов' (1979)
- „Камионът“ (1980)
- „Мегаполис“ (1982), тв филм
- „Кендзо Танге“ (1982), тв филм
- „Една жена на 33“ (1982)
- „Събеседник по желание“ (1984)
- „Характеристика“ (1985)
- „Двойна примка“ (1987), тв сериал
- „Хованщина“ (1989), тв филм
- „Дон Карлос“ (1989), тв филм
- „Атила“ (1989), тв филм
- „9 - цифра на кобрата“ (1989), тв сериал
- „Тест „88““ (1989)
- „Dum spiro spero“ (1995), документален филм
- „Суламит“ (1997)
Бележки
- ↑ а б в г д е „Почина режисьорът Христо Христов“, в-к „Дума“, 18 април 2007.
- ↑ Боян Кастелов, „По дирята на едно сплашване (Отново за филма "Една жена на 33", за тоталитарната цензура и апаратните хватки на Тодор Живков)“, в-к „Дума“, 6 август 2011.
- ↑ Люсиена Крумова, „Христо Христов вече снима в небето“, в-к „Стандарт“, 18 април 2007.
- ↑ Почина известният български режисьор Христо Христов, Кино.бг, 17 април 2007.
- ↑ „Почина известният български режисьор Христо Христов“, vesti.bg, 17 април 2007.
- ↑ „Дърво без корен“ Архив на оригинала от 2008-12-29 в Wayback Machine., cinema.bg.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ „Режисьорът Христо Христов с тазгодишната държавна награда 'Паисий Хилендарски'“, vesti.bg, 24 ноември 2004.
Източници
- Нетинфо, 14 януари 2006 (мъртъв линк)
Външни препратки
- Христо Христов в Internet Movie Database
- „Христо Христов създаде епоха в българското кино“, в-к „Дневник“, 17 април 2007
- Геновева Димитрова, „Проф. Христо Христов (11. 04. 1926 - 17. 04. 2007)“, в-к „Култура“, бр. 16 (2720), 27 април 2007
- Малина Петрова, „Прости ни, Професоре!“, Портал за култура, изкуство и общество, 11 април 2021
|
|