Ерехтейон: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
м Премахване на Категория:Руини в Гърция; Добавяне на Категория:Храмове в Гърция в развалини, ползвайки HotCat |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
* [[Акропол (Атина)]] |
* [[Акропол (Атина)]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Храмове в Гърция в развалини]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Храмове на Атина]] |
[[Категория:Храмове на Атина]] |
||
⚫ |
Текуща версия към 19:55, 7 април 2022
Ерехтейон (на старогръцки: Ἐρέχθειον) е древногръцки храм в йонийски стил, посветен на Атина Палада, Посейдон и Ерехтей, част от архитектурния ансамбъл на Атинския акропол. Построен е точно на мястото, където според легендата Атина и Посейдон спорят за покровителството над града (вж. Атина Палада).
Ерехтейонът е особен с необикновения си план и асиметричното разположение на помещенията. Източната му част е с 3 m по-висока от западната. Към светилището има три портика – източният е с шест йонийски колони, западният с четири, а от южната страна има малък портик, където ролята на колони играят шест скулптури на девойки – т. нар. кариатиди, станали емблематични. Според преданието за техен модел служи момиче от областта Кария, откъдето идва названието им. Светилището е разделено на две от стена. Източната му част е посветена на Атина Полиада – там се съхранява свещеният ксоанон (грубо издялано от дърво изображение на божество, напомнящо човешка фигура) на богинята, пред който денонощно гори огън в златен светилник. Централният вход на светилището е от север. В преддверието му се намира олтар за жертвоприношения и оттам се влиза в западната част на храма, посветена на Посейдон, Хефест и Ерехтей. В северозападната част се намира дворецът, където расте свещеното маслинено дърво, наречен Пандрозион по името на Пандроза – дъщерята на митичния основател на града Атина Кекропс, чийто гроб е разположен в другия ъгъл на светилището, до кариатидния портик, където е и олтарът на Кекропс – Кекропионът.
Строителят на Ерехтейона не е известен. Понякога проектът се приписва на Мнезикъл. През 1801 г. Томас Брюс, лорд Елджин, с разрешението на султана взема части от храма и ги закарва в Лондон като част от т.нар. Мрамори на Елджин (на английски: Elgin marbles). В началото на 20 век е извършена частична реставрация.[1].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Erechtheum // Енциклопедия Британика, 2 май 2016. Посетен на 18 март 2018. (на английски)