Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени
м форматиране; форматиране: 2 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
 
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Юлий|Юлий|тип=личност}}
{{към пояснение|Юлий|Юлий|тип=личност}}
{{Личност
{{Монарх
| име = Юлий
| име-оригинал =
| описание =
| категория = монарх
| описание = [[Княжество Брауншвайг-Волфенбютел|княз на Брауншвайг-Волфенбютел]] и [[Княжество Каленберг|Каленберг]]
| изображение за личността = Herzog Julius Wolfenbüttel.jpg
| портрет = Herzog Julius Wolfenbüttel.jpg
| описание на изображението = Херцог Юлий фон Брауншвайг-Люнебург
| портрет-описание =
| управление =
| коронация =
| име-рождено =
| пълно име =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| други титли =
| кръщене =
| категория = монарх
| период = [[1568]] – [[1589]]
| място на раждане = [[Волфенбютел]]
| коронация =
| място на смъртта = Волфенбютел
| предшественик =
| погребана =
| предшественик =
| наследник =
| други титли = [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|херцог на Брауншвайг-Люнебург]];<br> [[епископ]] на [[Минден]]
| потомство = [[София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел (1561–1631)|София Хедвиг]], [[Хайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)|Хайнрих Юлий]], [[Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел (1566–1626)|Мария]], [[Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел (1567–1618)|Елизабет]], [[Филип Сигизмунд фон Брауншвайг-Волфенбютел|Филип Сигизмунд]], Маргарета, Йоахим Карл, Сабина Катарина, Доротея Августа, Юлий Август, Хедвиг
| наследник =
| религия =
| герб =
| съпруга на = [[Хедвиг фон Бранденбург (1540–1602)|Хедвиг фон Бранденбург]]
| втори брак =
| трети брак =
| четвърти брак =
| династия = [[Велфи]]
| баща = [[Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)|Хайнрих II Млади]]
| майка = [[Мария фон Вюртемберг (1496–1541)|Мария фон Вюртемберг]]
| герб =
| подпис =
| портал =
| общомедия =
}}
}}
}}
[[Файл:JuliusHarzburg.jpg|мини|Картина на стената с херцог Юлий в халето в Бад Харцбург]]

'''Юлий''' или '''Юулиус''' ({{lang|de|Julius}}, * [[29 юни]] [[1528]] във [[Волфенбютел]], † [[3 май]] [[1589]] във Волфенбютел) от род [[Велфи]] (''Среден Дом Брауншвайг'') е [[херцог]] на [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург]], от 1568 г. до смъртта си 1589 г. [[Княжество Брауншвайг-Волфенбютел|княз на Брауншвайг-Волфенбютел]] и от 1584 до 1589 г. [[Княжество Каленберг|княз на Каленберг]]. От 1553 до 1554 г. е [[епископ]] на [[Минден]]. Той се смята за един от най-значимите владетели на княжеството си.
'''Юлий''' или '''Юулиус''' ({{lang|de|Julius}}; * [[29 юни]] [[1528]], [[Волфенбютел]]; † [[3 май]] [[1589]], Волфенбютел) от род [[Велфи]] (''Среден Дом Брауншвайг''), е [[херцог]] на [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург]], от 1568 г. до смъртта си [[Княжество Брауншвайг-Волфенбютел|княз на Брауншвайг-Волфенбютел]] и от 1584 до 1589 г. [[Княжество Каленберг|княз на Каленберг]]. От 1553 до 1554 г. е [[епископ]] на [[Минден]]. Той се смята за един от най-значимите владетели на княжеството си.

== Живот ==
Той е третият син на херцог [[Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)|Хайнрих II Млади]] (1489 – 1568) и [[Мария фон Вюртемберг (1496 – 1541)]], дъщеря на граф [[Хайнрих фон Вюртемберг]].

Юлий е обучаван за духовническа кариера, следва в [[Кьолн]] и [[Льовен]]. От 1550 г. той пътува из [[Франция]]. Там той купува романи за [[рицар]]и, които са основата за световноизвестната [[библиотека]] ''Волфенбютел''. На 23 април 1553 г. е избран за епископ на Минден.


Неговите по-големи братя Карл Виктор (1525 – 1553) и Филип Магнус (1527 – 1553) са убити през 1553 г. в битката при Зиверсхаузен (на 9 юли 1553) и Юлий става престолонаследник. През февруари 1554 г. напуска духовничеството и се настанява в дворец ''Хесен'', близо до резиденцията Волфенбютел.
Той е третият син на херцог [[Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)|Хайнрих II Млади]] (1489 – 1568) и [[Мария фон Вюртемберг (1496–1541)|Мария фон Вюртемберг]] (1496 – 1541), дъщеря на граф [[Хайнрих фон Вюртемберг]].


На 25 февруари 1560 г. в Кьолн (Берлин) на Шпрее Юлий се жени за [[Хедвиг фон Бранденбург (1540–1602)|Хедвиг фон Бранденбург]] (* 23 февруари 1540, † 21 октомври 1602), дъщеря на курфюрст [[Йоахим II (Бранденбург)|Йоахим II фон Бранденбург]] от род [[Хоенцолерн]] (1505 – 1571) и втората му съпруга [[Ядвига Ягелонка (1513 – 1573)]], дъщеря на полския крал [[Зигмунт I Стари]].
Юлий е убучен за духовническа кариера, следва в [[Кьолн]] и [[Льовен]], от 1550 г. той пътува из [[Франция]]. Там той купюва романи за [[рицар]]и, които са основата за световноизвестната [[библиотека]] Волфенбютел. На 23 април 1553 г. той е избран за [[епископ]] на Минден.


Два месеца след започването на неговото управление през 1568 г. той въвежда [[реформация]]та в страната си. През 1568 г. Юлий основава [[университет]] в [[Хелмщет]] (''Alma Julia''). На 1 януари 1569 г. Юлий пише нова църковна конституция.<ref>[http://books.google.de/books?id=-A17bgGHjDsC&pg=PA673&dq=herzog+julius+1569+kirchenordnung&hl=de&ei=lLcVToS4AY7HsgaGsNWlDw&sa=X&oi=book_result&ct=book-preview-link&resnum=1&sqi=2&ved=0CC4QuwUwAA#v=onepage&q=herzog%20julius%201569%20kirchenordnung&f=false ''Katechumenat/Katechumenen – Kirchenrecht.'' S: 673], books.google.de</ref>
Неговите по-големи братя Карл Виктор (1525 – 1553) и Филип Магнус (1527 – 1553) са убити през 1553 г. в битката при Зиверсхаузен (на 9 юли 1553) и Юлий става престолонаследник. През февруари 1554 г. Юлий напуска духовничеството и се настанява в дворец Хесен, близо до резиденцията Волфенбютел.


Той има военни конфликти с град [[Брауншвайг]] и често го обсажда. През 1571 г. дава на търговското селище до двореца си името ''Хайнрихщад''. Той увеличава територията си чрез наследство. През 1582 г. получава части от [[Графство Хоя]], през 1584 г. [[Княжество Каленберг|Княжество Брауншвайг-Каленберг]].
През 1560 г. Юлий се жени за принцеса [[Хедвиг фон Бранденбург (1540–1602)|Хедвиг фон Бранденбург]]. Два месеца след започването на неговото управление през 1568 г. той въвежда [[реформация]]та в страната си. През 1568 г. Юлий основава [[университет]] [[Хелмщет]] (''Alma Julia''). На 1 януари 1569 г. Юлий пише нова църковна конституция. <ref>[http://books.google.de/books?id=-A17bgGHjDsC&pg=PA673&dq=herzog+julius+1569+kirchenordnung&hl=de&ei=lLcVToS4AY7HsgaGsNWlDw&sa=X&oi=book_result&ct=book-preview-link&resnum=1&sqi=2&ved=0CC4QuwUwAA#v=onepage&q=herzog%20julius%201569%20kirchenordnung&f=false ''Katechumenat/Katechumenen – Kirchenrecht.'' S: 673], books.google.de</ref>


<br>
Той има военни конфликти с град [[Брауншвайг]] и често го обсажда. През 1571 г. той дава на търговското селище до двореца си името ''Хайнрихщад''. Той увеличава територията си чрез наследство. През 1582 г. получава части от [[графство Хоя]], през 1584 г. княжество [[Княжество Каленберг|Брауншвайг-Каленберг]].
<gallery class="center" widths="200" heights="210">
Файл:HedwigBrandBraunWolf.jpg|Хедвиг фон Бранденбург
Файл:JuliusHarzburg.jpg|Картина на стената с херцог Юлий в халето в [[Бад Харцбург]]
</gallery>


== Фамилия ==
== Деца ==
[[Файл:HedwigBrandBraunWolf.jpg|мини|Хедвиг фон Бранденбург]]
Юлий и Хедвиг фон Бранденбург имат децата:
Юлий се жени на 25 февруари 1560 г. в Кьолн (Берлин) на Шпрее за [[Хедвиг фон Бранденбург (1540–1602)|Хедвиг фон Бранденбург]] (* 23 февруари 1540, † 21 октомври 1602), дъщеря на курфюрст [[Йоахим II (Бранденбург)|Йоахим II фон Бранденбург]] от род [[Хоенцолерн]] (1505 – 1571) и втората му съпруга [[Хедвиг Ягелонка (1513–1573)|Ядвига (Хедвиг) Ягелонка]] (1513 – 1573), дъщеря на полския крал [[Зигмунт I Стари]]. Двамата имат децата:
* [[София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел (1561–1631)|София Хедвиг]] (1561 – 1631)
* [[София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел (1561–1631)|София Хедвиг]] (1561 – 1631)
:∞ 1577 херцог [[Ернст Лудвиг (Померания)|Ернст Лудвиг]] от [[Померания]]-Волгаст (1545 – 1592)
:∞ 1577 херцог [[Ернст Лудвиг (Померания)|Ернст Лудвиг]] от [[Померания]]-Волгаст (1545 – 1592)

Текуща версия към 05:43, 21 април 2022

Вижте пояснителната страница за други личности с името Юлий.

Юлий
Julius von Braunschweig-Wolfenbüttel
княз на Брауншвайг-Волфенбютел и Каленберг

Роден
Починал
3 май 1589 г. (60 г.)
ПогребанВолфенбютел, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период1568 – 1589
Други титлихерцог на Брауншвайг-Люнебург;
епископ на Минден
Семейство
РодВелфи
БащаХайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)
МайкаМария фон Вюртемберг (1496 – 1541)
Братя/сестриКатарина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Клара фон Брауншвайг-Волфенбютел
Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел
Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел (1521–1539)
СъпругаХедвиг фон Бранденбург (25 февруари 1560 – 3 май 1589)
ДецаХайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)
Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
Филип Сигизмунд фон Брауншвайг-Волфенбютел
София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Юлий в Общомедия

Юлий или Юулиус (на немски: Julius; * 29 юни 1528, Волфенбютел; † 3 май 1589, Волфенбютел) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, от 1568 г. до смъртта си княз на Брауншвайг-Волфенбютел и от 1584 до 1589 г. княз на Каленберг. От 1553 до 1554 г. е епископ на Минден. Той се смята за един от най-значимите владетели на княжеството си.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е третият син на херцог Хайнрих II Млади (1489 – 1568) и Мария фон Вюртемберг (1496 – 1541), дъщеря на граф Хайнрих фон Вюртемберг.

Юлий е обучаван за духовническа кариера, следва в Кьолн и Льовен. От 1550 г. той пътува из Франция. Там той купува романи за рицари, които са основата за световноизвестната библиотека Волфенбютел. На 23 април 1553 г. е избран за епископ на Минден.

Неговите по-големи братя Карл Виктор (1525 – 1553) и Филип Магнус (1527 – 1553) са убити през 1553 г. в битката при Зиверсхаузен (на 9 юли 1553) и Юлий става престолонаследник. През февруари 1554 г. напуска духовничеството и се настанява в дворец Хесен, близо до резиденцията Волфенбютел.

На 25 февруари 1560 г. в Кьолн (Берлин) на Шпрее Юлий се жени за Хедвиг фон Бранденбург (* 23 февруари 1540, † 21 октомври 1602), дъщеря на курфюрст Йоахим II фон Бранденбург от род Хоенцолерн (1505 – 1571) и втората му съпруга Ядвига Ягелонка (1513 – 1573), дъщеря на полския крал Зигмунт I Стари.

Два месеца след започването на неговото управление през 1568 г. той въвежда реформацията в страната си. През 1568 г. Юлий основава университет в Хелмщет (Alma Julia). На 1 януари 1569 г. Юлий пише нова църковна конституция.[2]

Той има военни конфликти с град Брауншвайг и често го обсажда. През 1571 г. дава на търговското селище до двореца си името Хайнрихщад. Той увеличава територията си чрез наследство. През 1582 г. получава части от Графство Хоя, през 1584 г. Княжество Брауншвайг-Каленберг.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Юлий и Хедвиг фон Бранденбург имат децата:

∞ 1577 херцог Ернст Лудвиг от Померания-Волгаст (1545 – 1592)
∞ 1. 1585 принцеса Доротея Саксонска (1563 – 1587)
∞ 2. 1590 принцеса Елизабет Датска (1573 – 1625)
∞ 1582 херцог Франц II фон Саксония-Лауенбург (1547 – 1619)
∞ 1. 1583 граф Адолф XIII фон Холщайн-Шауенбург († 1601)
∞ 2. 1604 херцог Христоф фон Брауншвайг-Харбург († 1606)
  • Филип Сигизмунд (1568 – 1623), епископ на Ферден и Оснабрюк
  • Маргарета (1571 – 1580)
  • Йоахим Карл (1573 – 1615), отказва женитба с шведската принцеса Маргарета Елизабет, и от 1592 г. е домпропст и кмет на Страсбург
  • Сабина Катарина (1574 – 1590)
  • Доротея Августа (1577 – 1625), абатиса на Гандерсхайм
  • Юлий Август (1578 – 1617), абат на Михаелщайн
  • Хедвиг (1580 – 1657)
∞ 1621 херцог Ото III фон Брауншвайг-Харбург (1572 – 1641)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Paul Zimmermann: Julius, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 663 – 670.
  • Hans-Joachim Kraschewski: Julius. Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Wolfenbüttel). ISBN 3-937664-46-7, S. 386
  • Hans-Joachim Kraschewski: Julius. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 654 f. (Digitalisat).
  • Joachim Lehrmann: Goldmacher, Gelehrte und Ganoven – Die Suche nach dem Stein der Weisen in Braunschweig. Hannover, Hildesheim …, Lehrte 2008. ISBN 978-3-9803642-7-0. Darin S. 109 – 227: Die betrüglichen Goldmacher am wolfenbüttelschen Hofe.
  • Inge Mager: Die Konkordienformel im Fürstentum Braunschweig-Wolfenbüttel, Vandenhoeck & Ruprecht, 1993, S. 22 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. vblj // Посетен на 16 октомври 2020 г.
  2. Katechumenat/Katechumenen – Kirchenrecht. S: 673, books.google.de

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]