Стефан Сърчаджиев: Разлика между версии
м препратка |
|||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| друго име = |
| друго име = |
||
| активност = |
| активност = |
||
| брачен партньор = Анна Фаденхехт (разведени)<br>Анастасия Бакърджиева |
| брачен партньор = [[Анна Сърчаджиева|Анна Фаденхехт]] (разведени)<br>Анастасия Бакърджиева |
||
| деца = [[Йосиф Сърчаджиев]]<br>[[Стефан Сърчаджиев-Съра]]<br>[[Богдан Сърчаджиев]]<br>[[Николай Сърчаджиев]] |
| деца = [[Йосиф Сърчаджиев]]<br>[[Стефан Сърчаджиев-Съра]]<br>[[Богдан Сърчаджиев]]<br>[[Николай Сърчаджиев]] |
||
| родители = |
| родители = |
||
Версия от 07:11, 7 юни 2022
| Стефан Сърчаджиев | |
| Роден | 25 декември 1912 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Брачни партньори | Анна Фаденхехт (разведени) Анастасия Бакърджиева |
| Деца | Йосиф Сърчаджиев Стефан Сърчаджиев-Съра Богдан Сърчаджиев Николай Сърчаджиев |
| Значими филми | Хитър Петър |
| Уебсайт | |
Стефан Николов Сърчаджиев е български режисьор и театрален педагог, професор по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]
Биография
Роден е на 25 декември 1912 г. в Кюстендил. Като ученик участва в любителски ученически представления. Учи в частната театрална школа на Боян Дановски. През 1937 – 1938 г. е „драматически ученик“ в Народния театър, където играе няколко по-малки роли. През 1938 – 1939 г. специализира в Париж. В 1939 – 1940 г. създава и ръководи „Опитен театър“.[1] От 1941 до 1944 г. е режисьор в българския Скопски народен театър.[2] Работи в Народния театър от 1945 до 1957 г. и от 1958 до 1965 г. През сезон 1957 – 1958 г. е пръв директор на Държавния сатиричен театър. Умира на 20 април 1965 г. в София.[1]
Педагогическа дейност
От 1945 до 1948 г. преподава в Драматическата театрална школа при Народния театър. През 1948 г. е избран за доцент, а от 1952 г. е професор във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.[1]
Семейство
Баща на актьорите Йосиф Сърчаджиев и Стефан Сърчаджиев-Съра, режисьора Богдан Сърчаджиев-Бондо и художника Николай Сърчаджиев.
Награди и отличия
- Заслужил артист (1963)
Избрана филмография
- „Утро над родината“ (1951)
- „Наша земя“ (1953)
- „Хитър Петър“ (1960)
- „Царска милост“ (1962)
- „Легенда за Паисий“ (1963)
- „13 дни“ (1964)
Филми за него
- „Сърчо, нашият Сърчо“ (1975), режисьор: Донка Грозева
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 445. (на български)
- ↑ Горянски, Петър. 1 година Скопски народенъ театъръ. Скопие, Българско дѣло, 1942. с. 1.
| |||||||||||
