Тръстика (област Търговище): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 38: Ред 38:
Има запазени и до днес документи от 60-те год на 19-ти век за насилствено помохамеданчване на българи от селото.
Има запазени и до днес документи от 60-те год на 19-ти век за насилствено помохамеданчване на българи от селото.


По време на [[руско-турска война (1877-1878)|освободителната война]] турците спасили своите съселяни от български произход, като тайно ги извели от селото на Канарата. От там те избягали към село [[Благоево]] и стигнали до днешното село [[Орловец]], където дочакали края на сраженията и на войната в техния край. След [[Освобождението]] много от турците се изселили в [[Турция]], а новите български заселници дошли от селата [[Никюп]], Търновско, [[Конак]] и [[Паламарца]], Поповско, [[Благоево]] (бившето Батемберг), Разградско и други съседни села. Старата джамия е била изоставена след освобождението.
По време на [[руско-турска война (1877-1878)|освободителната война]] турците спасили своите съселяни от български произход, като тайно ги извели от селото на Канарата. От там те избягали към село [[Благоево]] и стигнали до днешното село [[Орловец]], където дочакали края на сраженията и на войната в техния край. След [[Освобождението]] много от турците се изселили в [[Турция]], а новите български заселници дошли от селата [[Никюп]], Търновско, [[Конак]] и [[Паламарца]], Поповско, [[Благоево(Област Разград)|Благоево]] (бившето Батемберг), Разградско и други съседни села. Старата [[джамия]] е била изоставена след освобождението.


През [[1898]] год. в селото имало 85 български и 106 турски къщи.
През [[1898]] год. в селото имало 85 български и 106 турски къщи.

Версия от 07:57, 5 септември 2007

За растението Тръстика вижте Тръстика.

Тръстика е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Шаблон:Село


География

Селото е от полупланински тип и се намира на около 21 км североизточно от град Попово и на около 18 км югозападно от град Разград, на 300 – 500 м надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата Благоево, Островче, Миладиновци, Еленово и Ломци. Асфалтирани шосета водят до градовете Разград и Попово и до селата Еленово и Кардам. Черни пътища го свързват със селата Ломци, Благоево, Миладиновци и Островче. В Търговищка област селото е от 1959 год. Към Поповска община то е включено през 1987 год., а преди това е било съставна част от Разградска околия. Около него има много мочурливи места, а в северната му част тече малката рекичка – „Ряката”, приток на река Малки Лом.

Състои се от следите четири махали: Горната махала, Гюргевската махала, Конаклийската махала и Фазла махала.

Кратка историческа справка

Файл:Trastika chitaliste.jpg
Селското читалище

За пръв път името на селото, макар и като мезра (разорено, изоставено село) се среща в османо-турски документи от 1524 год. От данъчен регистър от 1555 год. става ясно, че селото по това време вече е било възстановено и животът в него продължил и до днес. Преди 1877 год. селото на два пъти било нападано от чумна епидемия и на два пъти жителите му били принудени да го местят, за да се спасят от неизличимата тогава болест. Било е в местностите Каяджика и Ада йолу. При последното изместване жителите му се заселили в местността Фазла, където се намира селото и до днес.

Селото имало около 150 турски и 30 български къщи. Отначало някои българи са идвали в село Сазлъ (тръстика), както то се е наричало, като ратаи и занаятчии при турците от различни населени места, а впоследствие част от тях оставали и се заселвали. Имало дошли българи и от селищата на Стара планина. Името си селото получило поради многото тръстика, растяща в ливадите около него. В центъра на Сазлъ живеел богат турчин, притежател на голямо поземлено владение в района (зиамет), който владеел ливадите наоколо и много други местности.

Има запазени и до днес документи от 60-те год на 19-ти век за насилствено помохамеданчване на българи от селото.

По време на освободителната война турците спасили своите съселяни от български произход, като тайно ги извели от селото на Канарата. От там те избягали към село Благоево и стигнали до днешното село Орловец, където дочакали края на сраженията и на войната в техния край. След Освобождението много от турците се изселили в Турция, а новите български заселници дошли от селата Никюп, Търновско, Конак и Паламарца, Поповско, Благоево (бившето Батемберг), Разградско и други съседни села. Старата джамия е била изоставена след освобождението.

През 1898 год. в селото имало 85 български и 106 турски къщи.

Във войните за национално обединение (1912-1918 год.) селото дава 36 загинали по фронтовете войници, а във Втората световна война - двама загинали. Имената на загиналите са изписани върху паметна плоча, поставнена на сградата на кметството.

През 1934 год. селото било преименувано на Тръстика, чрез буквален превод на старото турско име.

През 1937 год. била построена новата селска църква “Свети Димитър”, поради лошото състояние и невъзможността успешно да се ремонтира старата.

Старите български родове на селото са били: Гайдарджиовите, Ганьоолте, Дядовите Рачкови, Пенчоолте, Стаматоолте, терзоолте, Хаджи Петровите и др.

Днес в село Тръстика живеят българи, турци и роми.

Религии

Обществени институции

  • Кметство;
  • Църква;
  • Народно читалище „Просвета“;
  • Целодневна детска градина;
  • Дом за възрастни хора с умствени увреждания;

Културни и природни забележителности

  • В землището на селото и до днес се намират следите на древните му обитатели: неолитно селище, селище от меднокаменната епоха, антични и средновековни селища и могилни некрополи;
  • В местностите Сакарджата и Сиври баир е имало окопи от руско-турската война от 1877-1878 год., сега заличени;
  • Църковен храм „Свети Великомъченик Димитър“ от 1937 год.;

Редовни събития

Няма.

Личности

Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4).

Други

Кухня

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България