Беброво

Беброво е село в Северна България. То се намира в община Елена, Област Велико Търново.

География

Село Беброво се намира на 13 километра североизточно от град Елена. Разположено е в красива надлъжна котловина в северните склонове на Елено-Твърдишкия дял на Стара планина, на около 430 метра надморска височина. През селото минават основните пътища от Велико Търново за Сливен и от Горна Оряховица през Златарица за Котел-Бургас. През селото протича неголямата Бебровска река, наричана още Брезовица или Каменица, същата при поройни дъждове излиза от тясното си корито и се разлива. От север и запад селото е защитено от студените ветрове чрез високи ридове.

История

Беброво е старо българско селище, основано преди завладяването на България от османските турци. В землището му има останки от старо кале и пимски път. Според прадание основите на селището били положени от прокудени от векове. Има следи от два манстира – „ Св. Четирдесет мъченици” и „Св. Никола”, за които се предполага, че са от времето на царуването на Иван Асен II. През 1995 година на мястото където е бил манастира „Св. Никола” е възстановен паметният знак. В годините на турско робство от 1860 г. до Освобождението Беброво е административен център на каза (околия), по-късно нахия (подоколия), обхващаща източната част на Еленския край, тъй наречения Тузлук. Предполага се, че името му произлиза от животното бобър ( на старобългарски бебър), което някога се въдело по тези места. Това твърдение се поддържа от К. Иречек. Стефан С. Бобчев лансира версията, че в горите около мястото на днешното село се развъждали птички наричани бобри. Има и мнение, че в началото селото се наричало Дъбравата, а с течение на времето придобило днешното си име. През епохата на Възраждането Беброво е било голямо село, населено с будно и свободолюбиво българско население, с добре развити занаяти и търговска дейност. Често то било наричано градец. Отличавало се с хубави двуетажни добре уредени къщи, които с възхищение описва при посещението си Феликс Каниц (1872). За Беброво ласкаво се изказват и пътешествениците Феликс льо Божур (1817) и Ами Буе (1854). „Повечето къщи на Беброво са двуетажни, украсени са с хубави балкони. Таваните им, прозорците, капаци, иконостаси и долапи са инкрустирани с разноцветно дърво и изненадват с богатството и изящността на линиите”- пише Ф. Каниц. Той е нарисувал гостната стая в хана, където бил отседнал. Седалището е опожарявано и разорявано по време на кърджалийските набези в края на XVIII и началото на XIX век и през Руско-турската Освободителна война (7 август 1877 г.), при което хубавите къщи били унищожени. Бебровчани слагат началото на съседното село Константин през 1878 г. Основния поминък на населението е било скотовъдството и земеделието. Предприемчивите бебровчани ходели на далечни краища като градинари на гурбет. Те се занимавали и с занаяти и търговия. Известно е, че бебровчанките Ружа и Стойка ходили по искане на турския везир чак в Цариград да учат стамбулските гъркини да тъкат аби за аскера. Развити били сапунжийството, кундуржийството, дюлгерството и др. Захари Стоянов в своите записки посочва завидния търговски нюх на бебровските търговци на суджук и пастърма, сапун и оцет обикалящи по всички краища на Турската империя. В Беброво след Освобождението се поддържала традицията да няма къща без дюкян.

Личности

Лекарят и политик Димитър Моллов (1846-1914) произхожда от Беброво. Той учи в селото през 1850-те, а през 1891-1894 е интерниран там. В Беброво е роден икономистът и политик Янаки Моллов (1882-1948).