Минчо Нейчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
TedMBot (беседа | приноси)
Ботове
60 024 редакции
Ред 10: Ред 10:
| години1 = 9 декември 1947 – 27 май 1950 г.
| години1 = 9 декември 1947 – 27 май 1950 г.
}}}}
}}}}
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]].
'''Минчо Колев Нейчев''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]].


Участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944 – 1946), министър на просветата при [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946 – 1947) и [[външен министър]] при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.
Участва в няколко правителства след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] - като министър на правосъдието в кабинета на [[Кимон Георгиев]] (1944 – 1946), министър на просветата при [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] (1946 – 1947) и [[външен министър]] при [[Вълко Червенков]] и [[Антон Югов]] (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила [[Димитровска конституция|Димитровската конституция]], а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.
Ред 19: Ред 19:
В правителството, образувано след [[9 септември 1944]] г., става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].
В правителството, образувано след [[9 септември 1944]] г., става [[министър на правосъдието]]. От 1945 г. е член на [[Централен комитет на БКП|Централния комитет]] на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на [[Политбюро на ЦК на БКП|Политбюро]].


След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството – като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI<sup>-тото</sup> велико народно събрание (1947-1949) и на I<sup>-то</sup> народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]].
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството – като [[министър на народното просвещение]]. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947-1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става [[министър на външните работи]].


След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>
След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на [[11 август]] [[1956]] г.<ref name="tt"/>

Версия от 02:33, 7 август 2022

Минчо Нейчев
български политик
Роден
Починал
11 август 1956 г. (69 г.)
Политика
Професияадвокат • политик
ПартияБългарска комунистическа партия
Председател на Президиум на НС на НРБ
9 декември 1947 – 27 май 1950 г.
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   
Минчо Нейчев в Общомедия

Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.

Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944 – 1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946 – 1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.

Биография

Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право и философия в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]

В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.

След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството – като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI велико народно събрание (1947-1949) и на I народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.

След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]

Източници

  1. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Минчо_Нейчев&oldid=11482207“.