Морфин: Разлика между версии
Carbonaro. (беседа | приноси) м излишно |
Ted Masters (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
|||
{{без източници}}{{Химкутия|картинка_описание=Молекулен модел на морфин|картинка2=Morphin - Morphine.svg|картинка2_описание=Химична структура на морфин|систематично=7.8-дидехидро-4.5-епокси-17-метилморфинан-3.6-диол|други_имена=Morphini hydrochloridum}}[[Файл:Morphine Monojet.jpg|мини|Ампула с морфин с игла за моментално използване от [[Втората световна война]].]] |
|||
{{Химкутия |
|||
|картинка = Morphin - Morphine.svg |
|||
|картинка_описание = Химична структура на морфин |
|||
|картинка2 = Morphine Monojet.jpg |
|||
|картинка2_описание = Ампула морфин с игла за моментално използване от [[Втората световна война]] |
|||
|систематично = 7,8-дидехидро-4,5-епокси-17-метилморфинан-3,6-диол |
|||
}} |
|||
'''Морфинът''' е [[алкалоид]] от [[изохинолин]]овата група. Съдържа се в растения като [[мак]]. Добива се чрез плитко нарязване на зелените макови глави. Изтичащото бяло „мляко“ се сгъстява на въздуха и се нарича [[опиум]] – в него се съдържат наркотин, [[кодеин]] и тебаин. През 1803 г. немският аптекар Фридрих Вилхелм Сертюрнер успял да изолира от опиума, в чист вид, алкалоида морфин – той му дал това име в чест на древногръцкия бог на съня [[Морфей]]. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и постепенно започнал да го измества като средство за успокояване на болката. Приятните изживявания, които поражда, и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на [[наркотично вещество|наркотичните вещества]]. |
'''Морфинът''' е [[алкалоид]] от [[изохинолин]]овата група. Съдържа се в растения като [[мак]]. Добива се чрез плитко нарязване на зелените макови глави. Изтичащото бяло „мляко“ се сгъстява на въздуха и се нарича [[опиум]] – в него се съдържат наркотин, [[кодеин]] и тебаин. През 1803 г. немският аптекар Фридрих Вилхелм Сертюрнер успял да изолира от опиума, в чист вид, алкалоида морфин – той му дал това име в чест на древногръцкия бог на съня [[Морфей]]. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и постепенно започнал да го измества като средство за успокояване на болката. Приятните изживявания, които поражда, и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на [[наркотично вещество|наркотичните вещества]]. |
Версия от 23:35, 4 септември 2022
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Морфин | |
Химична структура на морфин | |
Ампула морфин с игла за моментално използване от Втората световна война | |
Имена | |
---|---|
По IUPAC | 7,8-дидехидро-4,5-епокси-17-метилморфинан-3,6-диол |
Свойства | |
Формула | C₁₇H₁₉NO₃ |
Моларна маса | 285,136 u[1] |
Точка на топене | 254 °C |
Идентификатори | |
CAS номер | 57-27-2 |
PubChem | 5288826 |
ChemSpider | 4450907 |
DrugBank | 00295 |
KEGG | D08233 |
MeSH | D009020 |
ChEBI | 17303 |
ChEMBL | CHEMBL70 |
ATC | N02AA01 |
SMILES | CN1CCC23C4C1CC5=C2C(=C(C=C5)O)OC3C(C=C4)O |
InChI | InChI=1S/C17H19NO3/c1-18-7-6-17-10-3-5-13(20)16(17)21-15-12(19)4-2-9(14(15)17)8-11(10)18/h2-5,10-11,13,16,19-20H,6-8H2,1H3/t10-,11+,13-,16-,17-/m0/s1 |
InChI ключ | BQJCRHHNABKAKU-KBQPJGBKSA-N |
UNII | 76I7G6D29C |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Морфин в Общомедия |
Морфинът е алкалоид от изохинолиновата група. Съдържа се в растения като мак. Добива се чрез плитко нарязване на зелените макови глави. Изтичащото бяло „мляко“ се сгъстява на въздуха и се нарича опиум – в него се съдържат наркотин, кодеин и тебаин. През 1803 г. немският аптекар Фридрих Вилхелм Сертюрнер успял да изолира от опиума, в чист вид, алкалоида морфин – той му дал това име в чест на древногръцкия бог на съня Морфей. Морфинът притежава голяма част от свойствата на суровия опиум и постепенно започнал да го измества като средство за успокояване на болката. Приятните изживявания, които поражда, и зависимостта, в която човек изпада при редовното му приемане, го поставят в групата на наркотичните вещества.
Приложение
Силни болки (тежки травми, миокарден инфаркт, рак), кардиална астма и при премедикация.
Фармацевтична характеристика
Основен представител на групата на опиоидните обезболяващи средства. Има силно аналгетично действие заради свързването със специфични рецептори на централната нервна система. Тези рецептори са G-протеин свързани, като може да се активират и от ендогенни съединения, като ендорфини, енкефалини, динорфини и други.
Странични ефекти
Потискане на дишането, спадане на кръвното налягане, гадене и повръщане, развитие на лекарствена зависимост във всичките ѝ форми – физическа, психическа и с изразен толеранс; както и запек и задръжка на урина. При бременни зависими се наблюдава абстинентен синдром и при бебето.
Дозировка
Подкожно 5 – 10 мг на 70 кг телесно тегло е първоначалната оптимална доза на морфина и има задоволителен аналгетичен ефект при всеки седем от десет пациента. Максимално-допустимата доза е 50 мг на денонощие. При деца се дозира 0,1 мг/кг.
История
В античния свят опиумният мак е бил символ на вечния сън и често се е изобразявал в надгробните паметници. Гръцката богиня на земеделието Деметра се изобразявала с житни класове и узрели макови глави. Има неясни сведения, че спартанските войници преди битка ядели макови глави, които ги правели нечувствителни към болката – това е вероятно, тъй като войниците на много времена и народи са използвали мака за тази цел. Великите лекари на древността Хипократ, Диоскорид и Гален добре са познавали болкоуспокояващите му свойства. Римляните го използвали не само като лекарство, но и като отрова. Агрипина, третата жена на император Клавдий, с помощта на опиум отровила заварения си син Британик, за да осигури властта за своя собствен син Нерон.
Употребата на опиум се разпространила силно с експанзията на исляма. Около 9 век арабски търговци го пренесли в Индия, откъдето той достигнал до Далечния Изток. В Индия опиумът от векове се е използвал в традиционната медицина за лекуване на различни болести, както и при ухапвания от скорпион. Индийските лекари към края на лечението, незабележимо за болния, постепенно намалявали дозата, така че да бъде избегнат синдромът на абстиненция. Опиумът се употребявал и просто като средство за удоволствие. Върху саркофага на Шах Джахан в мавзолея Тадж Махал са изобразени макови глави, които напомнят на покойния шах за опиума, който обичал да добавят във виното му. В Индия малки топчици опиум, наричани голи, се поставят под езика, докато се пие чай.
В обикновеното съзнание пушенето на опиум се свързва с Китай. До едно време опиумът бил приоритет само на китайските висши класи – тогава той още не се пушел. В началото на 17 век холандските търговци започнали да внасят тютюн в Китай, който китайците бързо харесали. Императорското правителство забранило вносния тютюн, който влошавал търговския баланс на страната, като започнало да пропагандира родния опиум.
Опиумът, но под една друга форма, е бил много използван в Европа и САЩ. Смята се, че лекарството, наречено лауданум – винен или слаб спиртен извлек (тинктура) на опиум, е въведено от Парацелз около 1530 година. Лауданумът станал популярен сред много интелектуалци, които започнали да го вземат, заради необичайните усещания, до които води – лорд Байрон, Пърси Б. Шели, Уолтър Скот и много други.
Литература
- Ендрю Уейл, От шоколада до морфина. Всичко, което трябва да знаете за променящите съзнанието дроги. София: Дилок, 2006
- Юлиян Караджов, Наркотиците – почти всичко за тях. София: Дилок, 2001
Външни препратки
|
- ↑ morphine // PubChem. Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)