Цифрова фотография: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 11:44, 16 октомври 2007

Цифровата фотография (известна още като дигитална фотография) за разлика от класическата, основана на фотохимични реакции фотография използва електронни сензори за да записва изображения, използвайки разбираем от машините двоичен код. Това улеснява съхраняването и редактирането на снимките на персонален компютър. Във всеки файл генериран (заснет) с цифров фотоапарат се записват и детайлизирана информация за параметрите на заснетото изображение - марка и модел на цифровият апарат, с който е заснето, Aperture Value, Exposure Bias Value, Flash, ISO, Shutter Speed Value, Color Space, Exposure Program, Focal Length, Metering Mode и дата и час на заснемане. Допълнително се записва и двоична информация за типа на файла, в който изображението е съхранено - JPG, TIFF. Тази информация може да бъде прочетена от специални програми и може да бъде много полезна за обучение на похватите при снимане, както и за точните настройки на фотоапарата, при заснемане на снимката.

Предимства, недостатъци и начини за премахването им в цифровата фотография

Качеството на снимките зависи от сензора, който се използва за разпознаване на изображението и превръщането му в електронни сигнали. Разделителната способност на сензора се измерва в точки (пиксели) обикновенно се използва мегапиксел (1Мрх=1000000 пиксела) - повече точки се равняват на повече информация за обекта и обикновенно и по-високо качество. Качеството на изображението също силно зависи и от физическият размер на матрицата (колкото по-голяма е матрицата, толкова по-високо качество). Големината на матрицата се записва като дължина на диагонола (1/1.8") или дължина на страните (22.2 x 14.8 mm). Качеството на едно 5Мрх изображение от професионална камера (с матрица 22.2 x 14.8 mm ) конкурира 10Мрх изображение от любителски апарат (с матрица 3 x 4 mm) точно поради тази причина. Съвременните цифрови фотоапарати (а и на цифровите видео камери) имат обикновенно между 1 и 10Мрх. Също така вече има множество компютърни програми (софтуер), които позволяват да се подобри значително качеството на дадено изображение. По - известни от тях са Adobe Photoshop и PaintShop Pro, както и множество програми за четене на дигитални изображения, които предлагат даден набор от опции за манипулиране със снимковия материал. С тях е възможно да се коригират някои недостатъци на цифровите изображения (като така наречения дефект "червени очи"; замъглен образ; контраст; цветово съотношение; интерлейз - предимно когато изображението е съхранено от видео материал; и други). Тези дефекти влияят също значително на качеството на цифровото изображение и в доста от случаите това не е възможно да се избегне. Опцията за корекция на "червени очи" вече се поддържа и от почти всички цифрови фотоапарати, но ако сте пропуснали да направите това, със споменатите програми може лесно да се коригира този нежелан дефект на снимката. А дефекта сам по себе си се появява предимно при снимане в затъмнени помещения или при нощни снимки. Това е и една от причините при професионалната фотография да се набляга изключително много на подбора на осветление. Освен корекцията на дефекти, тези софтуерни разработки могат да се използват и за различни ефекти, които да се прибавят към даденото изображение. Така, например бихте могли да изрежете част от изображението, която не ви харесва или която искате да използвате например за колажи. Бихте могли да отсраните задния фон или да прибавите нов. Софтуерните разработки предлагат и вариант за намаляване на обема на дигиталната информация. Тоест, ако искате бихте могли да запазите максимално качеството на изображението, а да намалите големината на файла. Това също го има като опция в цифровите фотоапарати. Те предлагат настройки, които контролират с каква големина или с какво качество да се заснеме изображението. За съжаление при тях по-малкият размер на файла е за сметка на качеството на снимката.

Мобилните телефони вече също могат да правят цифрови снимки и видео.

Връзки

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 '''Цифровата фотография''' (известна още като '''дигитална фотография''') за разлика от класическата, основана на фотохимични реакции фотография използва електронни сензори за да записва изображения, използвайки разбираем от машините двоичен код. Това улеснява съхраняването и редактирането на снимките на [[персонален компютър]]. Във всеки файл генериран (заснет) с цифров фотоапарат се записват и детайлизирана информация за параметрите на заснетото изображение - марка и модел на цифровият апарат, с който е заснето, [[Aperture Value]], [[Exposure Bias Value]], [[Flash]], [[ISO]], [[Shutter Speed Value]], [[Color Space]], [[Exposure Program]], [[Focal Length]], [[Metering Mode]] и дата и час на заснемане. Допълнително се записва и двоична информация за типа на файла, в който изображението е съхранено - [[JPG]], [[TIFF]]. Тази информация може да бъде прочетена от специални програми и може да бъде много полезна за обучение на похватите при снимане, както и за точните настройки на фотоапарата, при заснемане на снимката.
+==Предимства, недостатъци и начини за премахването им в цифровата фотография==
 Качеството на снимките зависи от [[CCD|сензора]], който се използва за разпознаване на изображението и превръщането му в електронни сигнали. Разделителната способност на сензора се измерва в точки (пиксели) обикновенно се използва мегапиксел (1Мрх=1000000 пиксела) - повече точки се равняват на повече информация за обекта и обикновенно и по-високо качество. Качеството на изображението също силно зависи и от физическият размер на матрицата (колкото по-голяма е матрицата, толкова по-високо качество). Големината на матрицата се записва като дължина на диагонола (1/1.8") или дължина на страните (22.2 x 14.8 mm). Качеството на едно 5Мрх изображение от професионална камера (с матрица 22.2 x 14.8 mm ) конкурира 10Мрх изображение от любителски апарат (с матрица 3 x 4 mm) точно поради тази причина. Съвременните цифрови фотоапарати (а и на цифровите видео камери) имат обикновенно между 1 и 10Мрх.