Христо Контев (ентомолог): Разлика между версии
м Робот: Шаблон:Биография инфо |
м сорткат |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е [[професор]] по [[агроекология]] в [[Технически университет - Варна]]. За неговите заслуги за [[земеделие]]то в Добруджа е вписан в почетната книга на град [[Добрич]]. |
След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е [[професор]] по [[агроекология]] в [[Технически университет - Варна]]. За неговите заслуги за [[земеделие]]то в Добруджа е вписан в почетната книга на град [[Добрич]]. |
||
{{сорткат|Контев, Христо}} |
|||
[[Категория:Български учени]] |
[[Категория:Български учени]] |
||
[[Категория:Агрономи]] |
[[Категория:Агрономи]] |
Версия от 18:43, 20 октомври 2007
Христо Контев | |
български ентомолог | |
Kontev.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | 19 февруари 2019 г.
|
Професор Христо Контев е изтъкнат български специалист по земеделска ентомология.
Христо Контев е роден на 28 юни 1927 г. в Каспичан, Шуменска област. Висшето си агрономическо образование започва през 1949 г. във Висшия институт по земеделско инженерство – Прага и го завършва през 1954 г. във Висшия селскостопански институт – София, със специалност Агроном по растителна защита.
През 1963 г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в Института по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” край Генерал Тошево, където работи до пенсионирането си през 1992 г.
От 1970 г. е доктор, а от 1983 г. е ст.н.с. I ст. по ентомология. От 1989 до 1992 е бил директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научно-изследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при ВАК по растениевъдство, общо земеделие и растителна защита.
Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по пшеницата, слънчогледа и бобовите култури. Докторската му дисертация е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната житна дървеница, като неприятел в Добруджа. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и докторанти.
След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е професор по агроекология в Технически университет - Варна. За неговите заслуги за земеделието в Добруджа е вписан в почетната книга на град Добрич.