Елизия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: br:Koazhadur (yezhoniezh) |
м Робот Добавяне: ro:Eliziune |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
[[nl:Elisie]] |
[[nl:Elisie]] |
||
[[pl:Elizja]] |
[[pl:Elizja]] |
||
[[ro:Eliziune]] |
|||
[[sv:Elision]] |
[[sv:Elision]] |
Версия от 22:47, 22 октомври 2007
Елизия е пропускането на един или повече звуци, като получената дума или фраза е по-лесна за изговаряне.
Български език
Елизия на съгласни в книжовния български език се среща при съгласните [т,д]. Краесловни съгласни [т,д] се изпускат след шушкава или съскава съгласна: блестящ [блест'аш], дрозд [дрос], област [облас]. Когато са в групи от три и повече съгласни в средисловие: честно [чесно]. Най-често се опростяват звуковите съчетания чрез елизия на [т,д], ако съгласните следват проходните съгласни [с,ш]: щастлив [штаслиф], вестник [весник]. Съгласните [т,д] пред африкатите [ц] и [ч] се подлагат на пълна асимилация, в резултат на което се задържа преградата при учленението на съгласна [ч]: водопроводчик [водопровочик].