Посабина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| тел-код=060373
| тел-код=060373
| мпс-код=Т
| мпс-код=Т
| кмет=Цветан Цветков
| кмет=Цветан Борисов Цветков
}}
}}
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").

Версия от 09:52, 30 октомври 2007

Посабина е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

Посабина
Общи данни
Население201 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина367 m
Пощ. код7853
Тел. код060373
МПС кодТ
ЕКАТТЕ57875
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Попово
Людмил Веселинов
(Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Кметство
   кмет
Цветан Борисов Цветков
Посабина в Общомедия

География

Селото се намира на 10 км западно от град Попово, на висок хълм, на около 430 м надморска височина. Стои встрани от основните за района пътища. Землището му граничи със землищата на селата Паламарца, Медовина, Славяново, Горица, Асеново, Водица и Ковачевец.

Образувано е от следните махали: Ботрова махала, Горната (турската) махала, Долната махала и Ерлийската махала.

Кратка историческа справка

Файл:Posabina chitaliste.jpg
Сградата на читалището

Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от 1524 год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания – Пусубина, Пособина, Посъбина, (Косабино - в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население – местно и преселници от близки села и от Балкана. През 1622 год. в селото е имало 66 български къщи, а административно, то попадало в каза Херазград (Разград), вилает Провадия.

Според много старо предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името Тиджаре. През него минавал главен път от Търново за Шумен, но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, кърджалии и даалии жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път – на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци. Поради различни събития селото било местено в различни местности, намиращи се недалеч от хълма.

През 1877 год. в селото имало 20 български и около 200 турски и 10 черкезки къщи. Стари предания от селото разказват за отвличане и помохамеданчване на български девойки и невести.

За пръв път руски войски наближават селото около Петровден на 1877 год. Българското население напуска селото заедно с тях, което било изгорено няколко дена по-късно. На 28 ноември 1877 год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между руснаци и турци. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на руско-турската война местните жители се върнали в селото си и го изградили отново.

Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители – преселници от селата Водица, Глогинка, Лозен и от Горнооряховско, Великотърновско (Бойчовци и др.) и Габровско (Банковци и др.). Почти всички турци се изселили в Турция и през 1898 год. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.

Първото светско училище в селото било построено през 1877 год., а църковният храм бил издигнат през 1886 год., изграден в стила на възрожденските храмове с патрон Свети Иван Рилски. Много преди Освобождението в селото имало само малък църковен параклис. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара джамия, към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище (медресе).

Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.

Днес в селото живеят заедно българи и турци с основен поминък земеделие и животновъдство.

Религии

Обществени институции

  • Кметство;
  • Поща;
  • Народно читалище „Самообразование“;
  • Църква;

Културни и природни забележителности

Файл:Posabina ruski pametnik.jpg
Чугуненият паметник
  • Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от неолита, праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
  • Църковният храм “Св. Иван Рилски”, построен във възрожденски стил през 1886 год. Иконите са създадени от късни тревненски зографи и имат датирани надписи от 1885 год. През 2007 год. църквата е основно ремонтирана;
  • Чугуненият руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28-ми ноември 1877 год.;
  • Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28-ми ноември 1877 год.;

Редовни събития

Личности

  • Иван Колев Сламаров - "Гемето" (1914-1996);
  • Цоню Христов Цонев (род. 1927 год.) - "Лютиера";

Литература

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4).

Други

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България