Славейно

Славейно е село в Южна България. То се намира в община Смолян, Област Смолян.

Славейно
Славейно 41.632516, 24.861297 Славейно
Общи данни
Население	85 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	1110 m
Пощ. код	4747
Тел. код	03027
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	66957
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община    – кмет	Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011)
Кметство    – кмет	Нина Василева Караданова
Славейно в Общомедия

География

Село Славейно се намира в планински район — Преспенския дял на централните Родопи. Разположено е по поречието на р. Малка Арда. Близо до селото е вр. Преспа (Чилтепе) — 2001 м. и хижа „Преспа“[1]. В землището на селото се намират исторически места, като параклиса Св. Дух, местностите Имаретдере (Хайдушки Поляни), Иноглово, Балитско, Бахтярица.
Табела в началото на селото	Славейно-свещено място на българската медицина	Файл:Slaveino.jpg Изглед от Славейно

История

През Средновековието, в месността Иноглово е имало голямо българско село. Там през 14 век се е състояла основната битка с турската армия, настъпваща в центалните Родопи.Предполага се че Карлуково (както Славейно се е казвало до 1932 г.) е основано от българи, избягали от насилственото помохамеданчване. Въпреки това, отношенията между славейновци и жителите на околните българо-мохамедански села, винаги са били много добри. Християни и мюсюлмани взаимно са се защитавали по време на кризи, като Руско-турската война и метежа на Сенклер — 1878 г., взаимно са празнували, както християнски, така и мюсюлмански празници. Добри са били и отношенията на славейновци и с юруците, мюсюлмани — скотовъдци, които разпространяват овчарството като поминък в селото. В средата на 19 век. славейновци се замогват и изкупуват от юруците околните планини. От тогава много от горите в Славейно са кооперативни. През 19 век се откриват училище и църква, а славейновци изгонват гръцкия владика, когато той посещава селото. До Балканската война — 1912 г., Славейно остава в Османската империя и славейновци вземат активно участие във ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, начело с войводата Пейо Шишманов. Брат му, знаменосецът Кольо Шииманов загива в битка с турците и е възпят в народните песни. Освен овчарството основни поминъци в селото са били дюлгерството, абаджийството, керванджийството и рибарството в Егейско море. Много от селяните са търгували в Ксанти и Гюмюрджина (Комотини) и загубата на Беломорието след Първата световна война се отразява тежко на икономиката на селото. От тогава то започва да обезлюдява. Много славейновци се изселват в Пловдив, София, Казанлък, Кърджали и Смолян.

Кратка историческа справка

Религии

В селото основната религия е християнството. Дълго време то и Петково са „острови“ сред другите села с българо-мохамедани. Има църква с позлатено кубе — „Св. Илия“, както и няколко параклиса в района. Църквата е реставрирана скоро.

• Църква "Св. Илия" - намира се на площада в селото.

Камбанария

Кубето на камбанарията

Голяма камбана

Малка камбана

• Параклис "Св. Петка Българска" - намира се срещу смолянската чешма по пътя за Виево.

Параклис Св. Петка Българска

• Параклис "Успение на Преподобний Йоан Рилски" - намира се в близост до реката край местността "Шарков Мост".

Св. Йоан Рилски

Параклис Св. Йоан Рилски

Параклис Св. Йоан Рилски

• Параклис "Св. Атанасий" - намира се в едноименната местност край селото.

Параклис Св. Атанасий

Параклис Св. Атанасий

• Параклис "Св. Георги" - намира се в местността "Св. Атанасий" край селото.

Параклис Св. Георги

Параклис Св. Георги

Параклис Св. Георги

Културни и природни забележителности

• Къща-музей на проф. д-р Константин Чилов. Ключът от музея се съхранява при кметския наместник.
• Изложбен заслон - помещава се в сградата на старото училище до църквата. Там има изложени различни експозиции. Интерес представляват изложените снимки, които разказват за историята на селото. Там се продават картички и книги за селото
• Читалището в селото се намира на площада. В него се помещават заведение и магазин. Преди време там имаше кино но от няколко години то не функционира.

Къща музей проф. Константин Чилов

Изложбен заслон

Читалище „Съгласие“

Култура

В селото има кино, читалище и библиотека.

Образование

В Славейно се намира Оздравително Средно Общообразователно Училище "Професор д-р Константин Чилов". В него обучението е от 1-ви до 12-ти клас. В училището има обособени професионални паралелки със следните специалности - Оператор в шевното производство и Оператор в мебелната промишленост. Обучението в тези паралелки е със срок 4 години. Приемът за специализираните паралелки е след завършен 8-ми клас. В училището могат да кандидатстват ученици, преболедували от ревматизъм, сърдечно-съдови заболявания, заболявания на кръвоносната система и опорно-двигателния апарат. Учениците получават средно образование и свидетелство за професионална квалификация. Всички ученици са на държавна издръжка - храна, пансион и лечение. Училището се намира в селище с благоприятни природоклиматини условия, в екологично чиста природна среда, социално-битовите условия са много добри. Всички стаи са с парно отопление. Училището разполага с нова компютърна зала, свързана с Интернет.

Вход на училището

Сграда на училището

Коридор в училището

Пансион към училището

Език

Ето някои славейновски думи (по Петко Карапетков). Много от тях са архаични, но някои думи могат да предизвикат объркване, защото имат друго значение.

Например: лети - вали, летна, залетя - заваля; пишнах се- одрасках се; галя-обичам.

С ô е означена гласна, която е между о и а.

Съществителни: кôща(къща), одер(коридор), кйошк(изпъкнало место с прозорец на горният етаж), клет(шкаф), хает, хляф(обор), гибрô(тор), пенжура(прозорец), жем(прозорец), кепенек, пизул, главне(факла), бужек(холски кът), веруга(кука за окачване на бакър), пристйо, угрипка(лопатка за огнище), дюлаф(маша), мусандра(шкаф), полѝци, рафт, душамьо, тракач, нашкви, тавô, харкума(меден бакър за вода), сахôн(чиния), лаица(лажица), бунела(вилица), фурнитарака(фуния), харания(голям съд за вода), крôк, тучилка, вудач, баркачка, бакрач, лаичник, скемля(стол), соба(печка), кюняк, чѝрап, халище, зделка, суфрô, мисал, кôрпа, миндил(престилка), миялник, бурилу, патеру, кучен, кардьô, махалка, мисир, брус, тарпан, нажек, папуце, дрипи, сукак, чôрква, сôрнек, сôльмен, трахальница, сукар, чучур, бияч, вастагарка, посадница, савдьо, кабô, кедик, йоз, сагмал, чангал, марô, гилгьо, дюкат, сажек, рабуш, сагмалджия, иозчия, кехае, янкехае, малашина, чангалджия, карачар, изметкяр, ведрица, кутел, чурилка, ченделе, текньо, цадилка, домузлук, агôл, удажия, гега, девйо, батал, татралка, увен, еркеч, кочове, шилета, шишек, бурмô, силяхлък, рудан, фурка, калам, масур, крусно, пахурка, преснел, нита, подлуга, хабô, андезô, руп, оснува, вôтак, димитно, состу, хумот, палешник, жигли, сôрп, ракойка, кош, купен, паламарка, метлач, самар, кюцак, каш, праща, палдôм, попрак, прекъсница, вôже, оглаф, шоше, уйко, стрико, була, чича, копеле, лефтер, гиздило, угнище, межô, гуния и т.н.

Прилагателни и причастия:

паратек, крôп, мутек, длйок, мьок, сур, криф, грозан, мустаф, каматан, кураф, гьопав, кьорав, укат, устат, самоглав, гулемоглав, набрусан, намусан, заметлан, хаиран, руклив и т.н.

Глаголи:

лети, рипка, харчи, фôрля, фата, сурна, пишна, суча, праде, ткае, уруштисва, припява, корди, дари, люби, гали, рука, кара са, калесва, курдисва, кандардисва, вдява, снуве, навива, фтасва и т.н.

Местоимения:

я, мене, тебе, нега, мояс, мояса, моесу, моиня, айсо, айса, айсе, айно, айна, айне, кина, оти, кутри, кутра, кутро, кутрито, кутрато, кутрото, айсакôв, айсакова, будин, будно, буднô, будни, врит и т.н.

Наречия:

айтуф, айтам, бôрже, шанливо, днеска, утра, пролет, млогу, яца млогу и т.н.

Обръщения:

мôри, майьо, тятю и т.н.

Междуметия и частици:

уйси, охси, вô, бре, тю бре, бя и т.н.

Песни

Песни на межô (по Петко Карапетков)

"На срôщу пищи славейче,

пу гласчокан гу пузнавам,

да има савдйо на мене,

зима ма,майчо, зимам гу!"

"Дôщеро, моя, майчина,

той нема сарай да сиди,

той нема руба да носи."

"Малеле, мила малеле,

лете щим майчу, летова,

в чôстана гора залена,

под тьонка ела висока,

близу до вода студена.

Зиме щим, майчо зимова,

в равноно поле широко."

Строежи

Наскоро бе направена нова чешма до църквата. Гробището бе изчистено и оправено.

През 2007-ма година е поставена нова асфалтова настилка както на пътя, който води от Виево за Славейно, така и на пътя от Славейно към Петково.

Редовни събития

Селският събор се провежда обикновено всяка първа събота от месец август, по случай Илинденско-Преображенското въстание.

През 2007 той се провежда на 4 август. Чест гост на събитието е Георги Пирински.

Личности

Необичайно много известни хора са родени в Славейно. Сред тях има революционери: Пейо Шишманов (войвода) и брат му Кольо Шишманов (знаменосец); индустриалци: Никола Чилов е създател на първите големи химически заводи в България (Костинброд), Никола Велковски започва електрификацията на Смолян; архитекти: арх. Стойчо Велковски проектира новия център на Смолян и курорта „Елените“. Славейно е известно и с големия брой лекари, които са се родили в него (над 80 !). ([2], [3]) Сред тях са: проф. д-р Константин Чилов, лекар (1898–1955), ген. проф. д-р Димитър Шишманов, известен кардиолог. В началото на 20 век, Славейно е един от центровете на толстоизма в България, разпространяван от учителя Пейо Чернев.

Литература

Kниги, в които е споменато за културата, историята или са изцяло посветени на Славейно.

Автор	Заглавие	Издателство	Година
Петко Карапетков	"Славейно. Минало"	-	1948
Петко Карапетков	"Славейно"	-	1991
Петко Карапетков	"По поречието на Малка Арда - народни песни"	-	-
Петко Карапетков	"Песни из Малка Арда"	-	-
Петко Карапетков	"Принос към историята на средните Родопи"	-	-
Петко Карапетков	"Славейно - родовете"	-	-
Петко Карапетков	"Още за Славейно и селата около него"	-	1998
Петко Карапетков	"Славейно - Спомени"	-
д-р Стефан Илчевски	"Не изтръгвайте корените от родното село"	Принта Ком	2005

Ретранслатори

Чрез ретранслатора се препредават програмите на Канал 1 и bTV. Той е разположен в местността "Св. Атанасий" край селото. Повече за честотите, на които се излъчват телевизионните канали можете да откриете тук.

Предавател край Славейно отдалеч

Предавател край Славейно отблизо

Радио

• В Славейно свободно се приемат следните ефирни радиостанции:

Честота, MHz	Радиостанция
90.9	Витоша
93.2	Дарик
94.3	Веселина
94.8	Чан
96.0	Христо Ботев
97.0	Фокус
97.7	Инфо Радио
99.2	Христо Ботев
101.6	Хоризонт
103.1	Радио Пловдив
104.5	Радио 1
105.0	Хоризонт
107.0	Дарик

Телевизия

• В Славейно свободно се приемат ефирните програми на Канал 1 и bTV.
• От 2004 г. в селото има техническа възможност за получаване на кабелна телевизия.

Мобилни Оператори

• Mного добро покритие в Славейно имат vivatel и Mtel. Очаква се в най-скоро време да бъде пуснат обхват и на Globul.Най-после след дълго очакване обхватът на GLOBUL в с.Славейно е вече факт

Други

В селото има два магазина за хранителни стоки и един за домашни потреби. На мястото на стария магазин за домашни потреби е открито ново кафене

Всяка първа събота от септември се организира събиране от славейновци на чеверме край новия параклис при Шарков мост.

Кухня

За Славейно е характерна Родопската кухня. Някои от по-известните ястия са клин, „супа от киселец“ и „колаци“ (катми). Рецепта за приготвянето на колаци можете да намерите тук.

Колак

Други популярни ястия са качамак, "тиквеник" (баница с тиква) и пататник.

Транспорт

• Автобуси, пътуващи до или минаващи през Славейно:

От Смолян - от понеделник до петък - 14, 15, 16, 17:40 ч., събота / неделя - 14 ч. Автобусите тръгват от автогара Устово.

От Пловдив - всеки ден - 13:20 ч. Автобусите тръгват от автогара Родопи.

От Кърджали - петък и неделя - 11:30 ч. Автобусите тръгват от централната автогара в града.

• Автобуси, заминаващи или преминаващи през Славейно:

За Смолян - всеки ден - около 8.15 ч. Автобусът минава през площада в селото.

За Пловдив - всеки ден - около 8:20 ч. Автобусът минава през площада в селото.

За Кърджали - петък и неделя - 15:30 ч. Автобусът тръгва от площада в селото.

Забележка: Обявените часове за разписанията са валидни към септември 2007г. За най-актуална информация, моля позвънете на автогарите в съответните градове.

• Централна автогара в Кърджали - тел. 0361 / 66751.
• Автогара Родопи в Пловдив - тел. 032 / 657828.
• Автогара Устово в Смолян - тел. 0301 / 64585.

Галерия

• Кметство и табели на селото

Сграда на кметството

Табела на кметството

Табела „Красива България“

• Чешми

Новата чешма до църквата	Чешмата до църквата	Чешма на площада	Чешма „Илчовска вода“
Кърджалийска чешма	Пловдивска чешма	Смолянска чешма

• Къщи

• Изгледи от селото

Изглед от кърджалийската чешма	Изглед от пловдивската чешма	Изглед от камбанарията	Изглед от село Слваейно
Изглед от параклиса „Св. Йоан Рилски“ към река Малка Арда.	Малка Арда край Славейно	Шарков мост

Външни препратки

• Туристическата спалня на Славейно — [4]

Туристическата спалня

• Още снимки от село Славейно — [5]
• Специален сайт и форум, посветени на село Славейно