Фермион: Разлика между версии
м Робот Добавяне: bn:ফার্মিয়ন, uk:Ферміон |
м Робот Добавяне: nds:Fermion |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
[[lt:Fermionas]] |
[[lt:Fermionas]] |
||
[[lv:Fermioni]] |
[[lv:Fermioni]] |
||
[[nds:Fermion]] |
|||
[[nl:Fermion]] |
[[nl:Fermion]] |
||
[[no:Fermion]] |
[[no:Fermion]] |
Версия от 17:25, 6 ноември 2007
Фермиони се наричат всички елементарни частици с полуцял спин (1/2, 3/2, 5/2,...). Например електрон, протон, неутрон, неутрино, кварк и т.н. Кръстени са на известния физик Енрико Ферми, който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на принципа на Паули.
Статистика
Елементарните частици винаги се разглеждат статистически и според броя на състоянията с еднакви параметри се подчиняват на две съвсем различни статистики. Фермионите се подчиняват на статистиката на Ферми-Дирак. Това означава, че в едно квантово състояние в определен момент от време може да се намира само една частица. Тяхната вълнова функция е антисиметрична - ако местата на два фермиона се разменят, функцията си сменя знака. Фермионите са неразличими и си въздействат едни на други посредством размяна на бозони.
Видове
Двата основни вида фермиони в стандартния модел са кварките и лептоните. Кварките изграждат протоните и неутроните, а в списъка на лептоните са неутрино, таон, мюон и електрон. Всички те имат полуцял спин или с други думи полуцели значения на константата на Планк ћ. Вътрешното движение на фермионите се описва от матриците на Дирак. Средните значения на интензитетите на собствените им електрични полета се компенсират и сумарното поле е нула, а интензитетът на собственото им магнитно поле е два пъти по-голям от този на бозоните. Именно поради това жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собственния механичен момент на фермионите е два пъти по-голямо от значението на жиромагнитното отношение на собствения магнитен момент към собственния механичен момент на бозоните.
Външни препратки
Вижте също
|