Кончето: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Бот: Поправки в правописа |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
:''За заслонът със същото име вижте [[Кончето (заслон)]].'' |
:''За заслонът със същото име вижте [[Кончето (заслон)]].'' |
||
[[Картинка:Koncheto.jpg|thumb|300px|Кончето с върховете [[Кутело]] и [[Вихрен]] на заден план.]] |
[[Картинка:Koncheto.jpg|thumb|300px|Кончето с върховете [[Кутело]] и [[Вихрен]] на заден план.]] |
||
'''Кончето''' е стръмна и трудно достъпна [[седловина]] в Северен [[Пирин]]. Разположена е на главното планинско [[било]] на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстория ръб между върховете [[Бански суходол (връх)|Бански суходол]] от северозапад и [[Кутело]] от от югоизток. Дължината на седловината е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 0.50 м. Североизточните склонове на Кончето, които са обект на [[алпинизъм]] се спускат почти отвесно към [[циркус|циркуса]] [[Бански суходол (циркус)|Бански суходол]], а югозападните (известни като ''Странето'') под наклон 70° - към долината на [[Влахинска река]]. Геоложката основа е от [[карст|окарстени]] [[протерозой|протерозойски]] [[мрамор|мрамори]]. За първи път през [[1934]] година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти [[Никола Миронски]] и [[Любен Телчаров]]. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през [[1963]] година на въжен метален парапет и прокопаването през [[1969]] година на пътека по югозападните |
'''Кончето''' е стръмна и трудно достъпна [[седловина]] в Северен [[Пирин]]. Разположена е на главното планинско [[било]] на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстория ръб между върховете [[Бански суходол (връх)|Бански суходол]] от северозапад и [[Кутело]] от от югоизток. Дължината на седловината е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 0.50 м. Североизточните склонове на Кончето, които са обект на [[алпинизъм]] се спускат почти отвесно към [[циркус|циркуса]] [[Бански суходол (циркус)|Бански суходол]], а югозападните (известни като ''Странето'') под наклон 70° - към долината на [[Влахинска река]]. Геоложката основа е от [[карст|окарстени]] [[протерозой|протерозойски]] [[мрамор|мрамори]]. За първи път през [[1934]] година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти [[Никола Миронски]] и [[Любен Телчаров]]. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през [[1963]] година на въжен метален парапет и прокопаването през [[1969]] година на пътека по югозападните ѝ склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа [[Яворов (хижа)|Яворов]] за хижа [[Бъндерица (хижа)|Бъндерица]] и хижа [[Вихрен (хижа)|Вихрен]]. На 10 минути северозападно от седловината се намира алпийският [[заслон]] [[Кончето]]. |
||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
*[http://www.snimka.bg/album.php?album_id=52429&photo=2 Снимки от Кончето] |
*[http://www.snimka.bg/album.php?album_id=52429&photo=2 Снимки от Кончето] |
||
Версия от 09:32, 13 ноември 2007
- За заслонът със същото име вижте Кончето (заслон).
Кончето е стръмна и трудно достъпна седловина в Северен Пирин. Разположена е на главното планинско било на 2810 м. Заема най-ниската и тясна част от карстория ръб между върховете Бански суходол от северозапад и Кутело от от югоизток. Дължината на седловината е около 150 м, като в най-тясната си част достига до 0.50 м. Североизточните склонове на Кончето, които са обект на алпинизъм се спускат почти отвесно към циркуса Бански суходол, а югозападните (известни като Странето) под наклон 70° - към долината на Влахинска река. Геоложката основа е от окарстени протерозойски мрамори. За първи път през 1934 година при зимни условия през Кончето минават българските алпинисти Никола Миронски и Любен Телчаров. Преминаването на седловината се улеснява с поставянето през 1963 година на въжен метален парапет и прокопаването през 1969 година на пътека по югозападните ѝ склонове . През Кончето преминава маркирана туристическа пътека от хижа Яворов за хижа Бъндерица и хижа Вихрен. На 10 минути северозападно от седловината се намира алпийският заслон Кончето.