Ферман: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м букви
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Ферманът''' е официален дοкумент, [[декрет]], [[указ]], упълномощаване на [[суверен]]а (владетеля) в ислямските страни. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от [[персийски език]]: فرمان, ''farmân'' и означава декрет или нареждане. Използва се в [[османски турски език|османски]] и [[турски език|новотурски език]]: ''ferman''. В [[Османска империя|Османската империя]] ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят [[тура|печата (турата)]] на [[падишах]]а, което ги прави още по-ценни документи. Най-известният ферман в българската история е Султанския ферман от 27 февруари 1870 г., с който е учредена [[Българска екзархия|Българската екзархия]].
'''Ферманът''' е официален дοкумент, [[декрет]], [[указ]], упълномощаване на [[суверен]]а (владетеля) в ислямските страни. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от [[персийски език]]: فرمان, ''farmân'' и означава декрет или нареждане. Използва се в [[османски турски език|османски]] и [[турски език|новотурски език]]: ''ferman''. В [[Османска империя|Османската империя]] ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят [[тура|печата (турата)]] на [[падишах]]а, което ги прави още по-ценни документи. Най-известният ферман в българската история е султанския ферман от [[28 февруари]] [[1870]] година, с който е учредена [[Българска екзархия|Българската екзархия]].


[[Категория:Османска империя]]
[[Категория:Османска империя]]

Версия от 09:20, 19 ноември 2007

Ферманът е официален дοкумент, декрет, указ, упълномощаване на суверена (владетеля) в ислямските страни. Документът се подписва лично от суверена или от неговия министър. Думата произлиза от персийски език: فرمان, farmân и означава декрет или нареждане. Използва се в османски и новотурски език: ferman. В Османската империя ферманите са често използвани в държавната администрация. Те винаги носят печата (турата) на падишаха, което ги прави още по-ценни документи. Най-известният ферман в българската история е султанския ферман от 28 февруари 1870 година, с който е учредена Българската екзархия.