Мара Белчева: Разлика между версии
м препратка |
Уикиизточник автор |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име=Мара Белчева |
|||
| портрет= |
|||
| px = |
|||
| описание=българска поетеса |
|||
| наставка = а |
|||
| роден-дата=[[8 септември]] [[1868]] |
|||
| роден-място=[[Севлиево]], днес [[България]] |
|||
| починал-дата=[[16 март]] [[1937]] |
|||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
|||
}} |
}} |
||
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] |
'''Мара Иванова Белчева''' е българска [[поет|поетеса]] ([[8 септември]] [[1868]], [[Севлиево]] – [[16 март]] [[1937]], [[София]]). |
||
Завършва [[средно образование]] в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. От [[1903]] е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] — ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Г. Хауптман]] — ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от [[1907]]. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на ''„Избрани съчинения“'' на П. П. Славейков ([[1923]]). |
Завършва [[средно образование]] в [[Търново]]. Следва във висш девически институт във [[Виена]]. Учителствува в [[Русе]] и [[София]]. След убийството на съпруга ѝ министър [[Христо Белчев]] ([[1891]]) следва [[филология]] във [[Виена]]. От [[1903]] е близка с [[Пенчо Славейков]], чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) е милосърдна сестра и [[учител]]ка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от [[Фридрих Ницше]] — ''„Тъй рече Заратустра“'' ([[1915]]), [[Г. Хауптман]] — ''„Потъналата камбана“'' (поставена [[1922]]) и др. Публикува стихове от [[1907]]. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската ''„женска“'' поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на ''„Избрани съчинения“'' на П. П. Славейков ([[1923]]). |
||
---- |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' |
: ''Тази статия се основава на материал от [http://slovoto.orbitel.bg/showbio.php3?ID=32 Словото], използван с [[Потребител:Borislav/Разрешение Словото|разрешение]].'' |
||
{{Уикиизточник автор|Мара Белчева}} |
|||
⚫ | |||
{{DEFAULTSORT:Белчева, Мара}} |
|||
⚫ |
Версия от 12:22, 1 януари 2008
Мара Белчева | |
българска поетеса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Семейство | |
Съпруг | Христо Белчев (1886 – 1891) |
Партньор | Пенчо Славейков (1903 – 1912) |
Мара Белчева в Общомедия |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителствува в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше — „Тъй рече Заратустра“ (1915), Г. Хауптман — „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на бългaрската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редактор на „Избрани съчинения“ на П. П. Славейков (1923).
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.