Камен Калчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bgexplorer (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Bgexplorer (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
{{Биография инфо|
{{Биография инфо|
име= Камен Калчев
име= Камен Калчев
| описание= български писател и общественик.
| описание= български писател и общественик
| наставка=
| роден-дата=[[31 юли]] [[1914]]
| роден-място=[[Керека]], [[Дряновско]], [[България]]
| починал-дата=[[14 януари]] [[1988]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
}}
'''Камен Калчев''' е български писател и общественик.
'''Камен Калчев''' е български писател и общественик.

Версия от 15:45, 15 януари 2008

Камен Калчев
български писател и общественик
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство

Камен Калчев е български писател и общественик.

БИОГРАФИЯ

Камен Калчев (псевдоним Петър Митев Калчев) е роден на 31. юли 1914 г. в с. Керека, Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. Починал е на 14. януари 1988 г. в София.

ПО-ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

• Пътник от планината. Повест. (1938).

• Всемогъщият човек. Разкази.(1940).

• В края на лятото. Роман. (1945).

• Сребърният ключ. Разкази. (1947).

• Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).

• Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).

• На границата. Роман. (1953).

• Живите помнят. Роман. (1950).

• Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).

• Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).

• Влюбените птици. Повест. (1962).

• При извора на живота. Роман. (1962).

• Двама в новия град. Роман. (1964).

• През април. Роман. (1966).

• Софийски разкази. (1967).

• Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).

• Маски. Роман. (1971).

• Пренасянето на огъня. Роман. (1972).

• Лоши момчета. Повест. (1973).

• Огнено лято. Роман. (1973).

• Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).

• Огледалото. Роман. (1977).

• Градът на нашето страдание. Роман. (1980).

• Пробуждане. Роман. (1981).

• Люба. Биографичен роман за Любица Ивoшевич-Димитрова. (1982).

• Песента на Мария. Роман. (1983).

• Третият. Роман. (1985).

• Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).

• Вечерни разкази. (1987).

Три от романите му имат автобиографичен характер: При извора на живота, Как търсих бъдещето си и Градът на нашето страдание.

Източници

Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с. Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984. Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.