Алишер Навои

Алишер Навои
тюркски поет
Al_Navoi.jpg
Роден	1441 Херат, Афганистан
Починал	3 януари 1501 Херат, Афганистан
Алишер Навои в Общомедия

Алишер Навои (на фарси علیشیر نوایی) тюркски поет, вероятно с уйгурски произход, писал на фарси и на чагатайски език. В Узбекистан той е смятан за първия узбекски поет, тъй като узбекският език произлиза от чагатайския.

Алишер Навои е роден в Херат в благородническо семейство. Той е съученик и приятел на Хюсеин Байкара, след чието идване на власт в Херат е влиятелна фигура в двора. Навои разполага със значителни средства и е известен меценат, финансирал строителството на обществени сгради в града. Той е и привърженик на суфизма, в който го въвежда известният поет Джами.

През последните години от живота си Алишер Навои се занимава главно с литературна дейност. Той пише първоначално на фарси, а след това на чагатайски. Автор е на четири сборника със стихове, както и на няколко книги в проза, сред които сравнително изследване на двата езика, на които пише.

Връх в творчеството на Навои е знаменитата „Хамса“ ("Петопоемие", "Петокнижие"), включваща пет епически поеми: дидактическата „Смут на праведните“ (1483) и сюжетните героически дастани „Лейли и Меджнун“ (1484), „Фархад и Ширин“ (1484), „Седемте светила“ (1484), „Стената на Искандер“ (1485).

„Хамса“ представлява „отговор“ (назира) на „Петокнижията“ на Низами Ганджеви и на индо-персийския поет Амир Хосров Дехлави (писал на фарси). Навои възпроизвежда сюжетите на техните произведения, запазва някои формални особености, но дава друго тълкуване на тематиката и сюжетните ситуации, нова трактовка на събитията и образите.

Източници

• Шаблон:Уики ен
• Енциклопедия Британика, 2004