Солунска българска мъжка гимназия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:47, 16 април 2005

Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий" е първата българска гимназия в Македония, един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско.

Създаване на гимназията

След Априлското въстание от 1876 г. и последвалите през 1877-1879 година събития (Руско-турската война 1877-1878, Кресненско-Разложкото въстание и др.) българското просветно дело в Македония претърпява редица удари. Като се възползават от антибългарските настроения на управляващите, гръцките владици успяват да затворят немалко български училища и да върнат гръцкия език в много български църкви, а част от българската интелигенция се изселва в Княжество България или Източна Румелия. Въпреки това обаче българските просветни дейци продължават своята дейност, подкрепяни от местните български общини, Българската Екзархия и новосъздадената българска държава.

През 1880 г. в Османската империя се приема Закон за вилаетите, който отнема част от възможностите на гръцките владици да кантролират българските училища. През лятото на 1880 година, използвайки новите условия, възрожденсият деятел Кузман Шапкарев подготвя цялостен план за учебното дело в Македония. Според този план център на просветното дело трябва да бъде столицата на географската област Македония - Солун. Там трябва да се основат по една пълна мъжка и девическа гимназия с пансионете им. Предложението на Шапкарев среща съпротивата на протосингела на екзарх Йосиф І прилепчанеца Методий Кусевич, който предлага учебното средище в Македония да бъде намиращия се в нейния географски център и известен с будното си българско население град Прилеп. Въпреки споровете Кузман Шапкарев и неговите съмишленици успяват да наложат Солун като бъдещ просветен център на българите в Македония - решение, оценено впоследствие като правилно.

През есента на 1880 година със съдействието на Българската община в Солун и на Екзархията, включително и на Методий Кусевич, е поставено началото на Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". През първата учебна година функциоират само два класа, а през есента на 1881 година се откриват още два. В литературата обикновено се приема, че гимназията е открита през 1880 година, въпреки че самият К. Шапкарев приема за начало следващата година. В началния период на своето съществуване гимназията се подпомага финансово и от правителството на Източна Румелия.

Учебната дейност в Солунската гимназия

През първото десетилетие след основаването си гимназията се разраства и укрепва. Срокът на обучението в нея общо е 7 години: долен курс - 3 и горен - 4. В нея се изучават математика, химия, физика, история, география, естествена история, литература, педагогика, дидактика, психология, счетоводство, технологични дисциплини и други. Въпреки враждебните отношения между българската и гръцката общност в града по това време, гимназията дава и солидни знания по класическата древност. В нея се изучава старогръцки език, а тако също и латински. Съвременните езици, изучавани в гимназията са турски и френски. До 1899 г. в гимназията има два отдела - класически и реален.

Учениците в гимназията се приемат с предварителен изпит. От него се освобождават само завършилите Скопското, Битолското и Одринското четвъртокласни училища. Към гимназията е създаден пансион, в който се настаняват ученици от всички краища на Македония. Устроени са добре обзаведени кабинети по химия и физика, библиотека, ученически оркестър. Един от нейните възпитаници, Павел Шатев описва атмосферата в гимназията по следния начин: "докато в скопското четвъртокласно училище съревнованието между учениците бе по-скоро в игрите и приключенията в пансиона или вън от него, тук в Солун, съревнованието между всички ученици беше само в училището...Учениците от горните класове бяха предмет на общо внимание, а те пък от своя страна към учениците от по-долните класове се държаха и отнасяха снизходително, сякаш че бяха назначени и определени за възпитатели".

Приема се, че метеорологичната станция на гимназията е първата по това време в Османската империя.От учебната 1887/1888 до учебната 1895/1896 година към гимназията съществува двегодишен педагогически курс, завършен от 129 ученици, а от 1899/1900 до 1903/1904 г. функционира търговски курс. Гимназията съществува до 1912/1913. Общо в нея се подготвят 27 випуска с 488 ученика. Голяма част от тях стават учители или революционери.

Солунската гимназия в културно-националните и политически борби

Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 г. в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Определяна като "майка на всички македонски училища", Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония - класическата гимназия в Битоля (където през 1899 г. се премества класическият отдел на Солунската гимназия), педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници.

Както и цялото българско общество в Солун, в годините след 1893 г. учениците и учителите в гимназията са разделени на два лагера - "революционери" и "еволюционисти". Гимназията е един от центровете на борбата между тези две течения. Вижданията на привържениците на еволюционното развитие са свързани със становището на Екзархията за нуждата от продължаване на културно-просветното и икономическо развитие на населението в Македония и Одринско с легални средства. Както отбелязва П. Шатев, лозунгът на революционерите, които са привърженици на идеите на ВМОРО за подготовка за въоръжена борба с цел извоюването на автономия на Македония, е "Свободата не ще екзарх – иска Караджата". В гимназията има създадени структури на ВМОРО, на няколко пъти в нея избухват ученически стачки (подкрепяни от част от учителите) срещу нейното ръководство.