Шанго

Шанго е най-популярният бог от пантеона на митологията на йоруба - народ, живеещ предимно в днешна Нигерия.

Шанго е бог (ориша, според терминологията на йоруба) на гърма и мълниите, на лова и грабежите. Син е на бога на въздуха Орунган и богинята Жемая (Жемодия). Той живве в облаците, в огромен сияещ меден дворец, има голяма свита и много коне. Представян е като силен, свадлив, стремящ се към спорове и войни, от които винаги излиза победител. Често от устата му излизали пламъци. Постъпките му са жестоки, но все пак е полезен за хората и реколтата поради дъжда, който докарва. Когато удари по земята от нея бликва вода.

Йоруба вярвали, че за нарушение на клетва или лъжа Шанго наказва с гръм. Поради това домовете, ударени от гръм, били разграбвани от жреците и от почитателите на бога, а хората, убити от гръмотевица, не били погребвани, тъй като се смятало, че още са нужни на Шанго. Върху тези, които го разгневят, Шанго хвърлял и камъни (Едно от имената му е "Хвърлящия камъни").

Слугите на бога са Афефе (вятъра) и Ошумаре (дъгата), която според една от версиите носи вода от земята в небесния дворец на Шанго. Жените му са Оя, богиня на река Нигер, Ошун, богиня на р. Ошун и Оба, богиня на р. Оба. Обикновено Шанго се изобразява стоящ, въоръжен с лък и меч или яхнал огнен жребец, държащ чука на бурите. И в двата случая богът е обкръжен от жените си.

Според някои митове, приемани за по-късни, Шанго е син на бог Оранян, брат на Орунган и в началото е бил древен цар и магьосник в града-държава Ойо. Бил велик воин, който непрестанно водил войни и грабел съседите си. На поданиците обаче им омръзнало и изпратили пратеници при Шанго да го уведомят, че искат владетел, който да им носи храна, а не роби. Огорченият и уморен Шанго, въпреки огромната си сила, с която можел да накаже своите поданици, се оттеглил в гората, където се обесил. От неговия гроб израстнали вериги, по които той се покатерил до небето.

Смята се, че от Шанго произхожда кралския род на йоруба. Шумът на бурята се сравнявал с блеенето на овните. Обикновено жертвите, които му се принасяли били овни. Тези жертви се принасяли само от родовете, които се считали за негови потомци. Тържествата в чест на Шанго били през месец в йорубския календар (имащ 14, по-кратки месеци), отговарящ на европейския ноември.