Шанго

Шанго е един от най-популярните богове в пантеона на митологията на йоруба - народ, живеещ предимно в днешна Нигерия.

Шанго е бог (ориша, според терминологията на йоруба) на гърма и мълниите, на лова и грабежите. Син е на бога на въздуха Орунган и богинята Жемая (Жемодия). Той живве в облаците, в огромен сияещ меден дворец, има голяма свита и много коне. Представян е като силен, свадлив, стремящ се към спорове и войни, от които винаги излиза победител. Често от устата му излизали пламъци. Постъпките му са жестоки, но все пак е полезен за хората и реколтата поради дъжда, който докарва. Когато удари по земята от нея бликва вода.

Йоруба вярвали, че за нарушение на клетва или лъжа Шанго наказва с гръм. Поради това домовете, ударени от гръм, били разграбвани от жреците и от почитателите на бога, а хората, убити от гръмотевица, не били погребвани, тъй като се смятало, че още са нужни на Шанго. Върху тези, които го разгневят, Шанго хвърлял и камъни (Едно от имената му е "Хвърлящия камъни").

Слугите на бога са Афефе (вятъра) и Ошумаре (дъгата), която според една от версиите носи вода от земята в небесния дворец на Шанго. Жените му са Оя, богиня на река Нигер, Ошун, богиня на р. Ошун и Оба, богиня на р. Оба. Обикновено Шанго се изобразява стоящ, въоръжен с лък и меч или яхнал огнен жребец, държащ чука на бурите. И в двата случая богът е обкръжен от жените си.

Според някои митове, приемани за по-късни, Шанго е син на бог Оранян, брат на Орунган и в началото е бил древен цар и магьосник в града-държава Ойо. Бил велик воин, който непрестанно водил войни и грабел съседите си. На поданиците обаче им омръзнало и изпратили пратеници при Шанго да го уведомят, че искат владетел, който да им носи храна, а не роби. Огорченият и уморен Шанго, въпреки огромната си сила, с която можел да накаже своите поданици, се оттеглил в гората, където се обесил. От неговия гроб израстнали вериги, по които той се покатерил до небето.

Смята се, че от Шанго произхожда кралския род на йоруба. Обикновено жертвите, които му се принасяли били овни. Тези жертви се принасяли само от родовете, които се считали за негови потомци. Тържествата в чест на Шанго били през месец в йорубския календар (имащ 14, по-кратки месеци), отговарящ на европейския ноември.