Гюргя Пинджурова

Гюргя Пинджурова-Тричкова е родена на 18 април 1895 г. в многолюдна трънска фамилия на певци и музиканти - Пинджуровата. Баща й Гюро свири чудесно на цигулка, майка й Тонка и средната й по възраст сестра Райна са от големите и обичани трънски певици. "От тях леля Гуга е научила много от песните, които после я направиха толкова известна", разказва баба Бронка, единствената в Трън сродница на именитата певица. В Пинджурови всички жени са гласовити и песните никога не секват. Пее ги баба Тонка, докато преде чужди прежди, пеят ги Гуга и Райна, докато разнасят изпреденото, а вечер - с дружки край Дяволска дупка (висока скала в югоизточния край на градчето). Чула ги и дошлата да изнесе концерт в Трън голямата оперна певица Христина Морфова. Гласът на Гуга я очаровал и тя поискала да я запознаят с нея. Тази среща е съдбоносна за трънското славейче. По настояване на Морфова баба Тонка скланя, макар и не съвсем лесно, да пусне шестото си дете да учи "у Совию". През 1917 г. Гюргя завършва с отличен успех първия випуск на Българското държавно музикално училище. След дипломирането именитата й покровителка й издейства стипендия от Министерството на народното просвещение за следване в Пражката консерватория. В книгата си за Гюргя покойният вече журналист Васил Джерекаров твърди, че вълшебният й глас накарал преподавателя й проф. Яначек да възкликне: "Гуга, та Верди е имал точно тебе предвид, когато е писал арията на Азучена!" Завършва консерваторията за 3 вместо за 5 години и през 1921-ва, взела отново отлична диплома, се завръща в Трън. А в Прага е имала примамливи предложения за участие в оперите "Трубадур" и "Продадена невеста", виждала е и нескритото желание у тамошната си хазяйка да стане нейна снаха. "Не бих искал да коментирам защо е решила така, причините вероятно са най-различни, но връщането й в България е погубило един невероятен оперен талант. Защото тя, със златен медал на Пражката консерватория, у нас нито тогава, нито по-късно е можела да се развива", убеден е внукът й д-р Иван Тричков. Ако в сърцето на Пинджурова нямаше толкова много обич към народната песен и тя бе посветила живота си на операта, може би България щеше да има своята Мария Калас. Не само носталгията и тъжните писма на майка й теглят Гуга към родния дом. Тя не е забравила хубавата усмивка на цигуларя Иван, сина на луди Георгия, както наричат в Трън баща му, заради сприхавия му нрав. Тъкмо той води сватбарското хоро, но после ще отравя много от дните на младата булка. Не е гладък и професионалният й път. В началото на 1921 г. кратко съобщение във в. "България" привлича вниманието на столичната музикална публика към нейното име. "Завърнала се е госпожица Гюргя Пинджурова, мецосопрано, свършила консерваторията в Прага при проф. Фукс и ще даде на 8 януари в салона на Военния клуб своя пръв концерт в полза на женското образователно дружество "Съзнание" - пише вестникът в броя си от 5 януари. Поради политическите пристрастия по онова време талантливата певица не получава щатно място в Операта. "Умрела съм пък за вашата опера!" - по трънски ще изрече тя пред директора й, поинтересувал се от коя партия е. Назначена е в Оперетата, но не след дълго я напуска и започва да учителствува в селата Драинци, Лялинци, Къшле. Всяка събота се качва на кон и изминава 30-ината километра до Трън, в неделя язди обратно. "Събираме ние сено и по некое време гледаме Гуга слиза с кон низ Кука към Еловица. Язди и не спира да пее "Омиле ми, ягодо", "Гукай ми, гукай, гугутке, "Замърча Лада на помое" , "Море чича рече да ме жени"... Песните й се носят над баирите, галят душата ни. Оставяме вилите и дълго я слушаме" - разказваше майката на д-р Тричков в спомените си за голямата певица. Учителската кариера на Гюргя Пинджурова приключва през 1938 г., когато се явява на прослушване в радиото. Оттогава до 1971 г. в ефира често звучи невероятният й глас. "Песните, които пееше баба ми, са "пипнати" от нейния талант. Така шлифовани, те вече не са автентичен фолклор, но не са и толкова облагородени, колкото Филип-Кутевите обработки. Затова никой никога не би могъл да ги изпее по този начин", убеден е д-р Иван Тричков. В началото на 40-те години със съпруга и синовете си Георги и Григор Гюргя се премества в София. Жилището им е на ул. "Иван Асен II". През 1945 г. с вокална група "Росна китка" и народния оркестър на радиото тя пътува до Югославия. "С Мама Гуга, както всички я наричахме, съм бил в много турнета в страната и в чужбина - ми разказа преди време покойният вече известен народен певец Костадин Гугов. - В групата бяхме все велики хора - Борис Машалов, Мита Стойчева, Борис Карлов, Леа Иванова. През 1962 г. имахме концерт в Белград. Публиката не я пускаше от сцената. "Йош, бабо Гюргьо, йош!" Четири-пет пъти пя на бис. Беше много топла, много чаровна, много човечна." По това време голямата певица вече е приета в българския артистичен елит. В дома й гостуват музиканти, писатели, художници. Тя не ги глези с богата трапеза. Може 24 часа да свири на пианото, но битовите неща - тоалети, мебели, гозби, не я вълнуват. Но умее отлично да забавлява - царица е и на пеенето, и на вицовете. Близките и приятелите й я помнят не само като много духовит, но и като доста здрав човек - справяла се леко с обичайните простуди. Умира от инфаркт на 10 ноември 1971 г. в Правителствена болница. Лекуващите я лекари били поразени от силния й дух. Преселва се в отвъдното, пеейки любимата си "Омиле ми, ягодо".