Никола Вапцаров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
пак азбучен ред
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
==Биографични бележки==
==Биографични бележки==


'''Никола Вапцаров''' е роден на [[24 ноември]] (нов стил [[7 декември]]) [[1909]] година в град [[Банско]]. Учи в Разложката гимназия ([[1924]]-[[1926]]). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във [[Варна]] (1926-[[1932]]), като е на практика, първо на кораба ''„Дръзки“'', а през април и май 1932 г. с кораба ''„Бургас“'' посещава [[Цариград]], [[Фамагуста]], [[Александрия]], [[Бейрут]], [[Порт Саид]]. Мечтата му е да учи [[литература]], но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на ''„Българска горска индустрия“'' АД в село [[Кочериново]] — като [[огняр]] и после [[механик]]. Уволнен през [[1936]] г., след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в [[София]]. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През [[1940]] събира подписи из Пиринско, по т. нар. ''„Соболева акция“''. Заловен за това, съден, интерниран в [[Годеч]]. След завръщането му от Годеч (септември [[1941]] г. ) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март [[1942]] г., на [[23 юли]] е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.
'''Никола Вапцаров''' е роден на [[24 ноември]] (нов стил [[7 декември]]) [[1909]] година в град [[Банско]]. Учи в Разложката гимназия ([[1924]]-[[1926]]). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във [[Варна]] (1926-[[1932]]), като е на практика, първо на кораба ''[[Дръзки]]'', а през април и май 1932 г. с кораба ''„Бургас“'' посещава [[Цариград]], [[Фамагуста]], [[Александрия]], [[Бейрут]], [[Порт Саид]]. Мечтата му е да учи [[литература]], но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на ''„Българска горска индустрия“'' АД в село [[Кочериново]] — като [[огняр]] и после [[механик]]. Уволнен през [[1936]] г., след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в [[София]]. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През [[1940]] събира подписи из Пиринско, по т. нар. ''„Соболева акция“''. Заловен за това, съден, интерниран в [[Годеч]]. След завръщането му от Годеч (септември [[1941]] г. ) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март [[1942]] г., на [[23 юли]] е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.


Единствената му стихосбирка ''„[[Моторни песни]]“'' излиза през 1940 г.
Единствената му стихосбирка ''„[[Моторни песни]]“'' излиза през 1940 г.

Версия от 16:29, 22 април 2005

Никола Вапцаров
български поет
Nikola_Vapcarov.png

Роден
Никола Йонков Вапцаров
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Етносбългари[1]
Учил въвВисше военноморско училище, Варна
ПартияРаботнически младежки съюз
Семейство
БащаЙонко Вапцаров
Братя/сестриБорис Вапцаров
СъпругаБойка Вапцарова
Деца0
Никола Вапцаров в Общомедия

Биографични бележки

Никола Вапцаров е роден на 24 ноември (нов стил 7 декември) 1909 година в град Банско. Учи в Разложката гимназия (1924-1926). След това по волята на баща си учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), като е на практика, първо на кораба Дръзки, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид. Мечтата му е да учи литература, но материалното положение на родителите му налага друго. Постъпва във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Уволнен през 1936 г., след тежка безработица постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Пиринско, по т. нар. „Соболева акция“. Заловен за това, съден, интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г. ) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван, заради тази работа, през март 1942 г., на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.

Единствената му стихосбирка Моторни песни излиза през 1940 г.

Получава посмъртно почетна Международна награда за мир (1952).

Племенницата му Мая Вапцарова е известна кинорежисьорка.


Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.