Дръзки (миноносец)

Файл:Druzki Ngruev 27633738sP4020228.jpg
Тактико-технически данни
Клас:	Малък торпедоносец (миноносец)
Водоизместване:	97 тона
Дължина:	38 м
Широчина:	4.4 м
Газене:	2.6 м
Двигател:	парна машина 1900 к.с., 2 парни котли
Максимална скорост:	26 възла
Екипаж:	23-30 души
Въоръжение:	3 x 47 мм оръдия; 3 x 450 мм торпедни апарата.

Дръзки е български военен кораб, торпедоносец, известен с действията си през Балканската война.

Създаване на българската торпедоносна ескадра

През 1903 г., въпреки споровете в българската общественост относно нуждата от изграждане на военно-морски флот и съпътстващите ги съмнения за злоупотреби, българското правителство води преговори с френската компания "Шнайдер и сие" за изработката на торпедоносци (миноносци по тогавашната терминология). В началото на 1904 г. български представители, водени от капитан І ранг Пишон, французин на българска служба, подписват договор за изработката на 3 еднотипни торпедоносеца. През 1905 и 1906 година тайно през Босфора торпедоносците са доставени на части в България, където са сглобени и спуснати на вода. Един от тях е наречен "Дръзки". Междувремнно българското правителство поръчва още три торпедоносеца, които влизат в състава на флота през 1909 г. По същия проект "Шнайдер и сие" постороява и няколко торпедоносеца за бъдещия български противник, османския флот. Торпедоносците и учебният крайцер "Надежда" представляват основата на младия българския боен флот през Балканските и началото на Първата световна война.

"Дръзки" в Балканската война

По време на Балканската война 1912-1913 г. българският флот е изправен пред задачата да се бори срещу превъзхождащия го многократно турски черноморски флот, чиято задача е както да подсигурява левия фланг на османските войски в Тракия, така и да блокира и бомбардира българското крайбрежие, като поддържа заплахата за евентуален десант на българския бряг. Друга задача на турските военноморски единици е да подсигурява единствената пряка линия за доставка на военни материали от Германия през румънското пристанище Кюстенджа (Констанца) за Цариград.

На 7 ноември 1912 г. в Щаба на българския военноморски флот се получава информация, че в Кюстенджа се товарят два египетски кораба с военни доставки за Османската империя. Четири от торпедоносците - "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки", командвани от капитан ІІ ранг Димитър Добрев, получават задача да пресрещнат корабите пред българското крайбрежие. На 7 срещу 8 ноември торпедоносците срещат турския бронепалубен крайцер "Хамидие", който ескортира транспорта. Миноносците атакуват крайцера, като изстрелват торпеда по него. Пръв атакува флагманът "Летящи" - от 500 - 600 метра, но пропуска целта, тъй като "Хамидие", командван от един от най-добрите турски капитани Хюсеин Рауф бей, избягва торпедата. Крайцерът открива отчаяна стрелба по българските кораби, най-вече по атакуващите го "Смели", изстрелял торпедата си от 300 м. и "Строги", който стреля от 100 м. И трите торпедоносеца пропускат целта, а "Смели" е засегнат от турски снаряд. "Дръзки", командван от мичман І ранг Георги Купов, въпреки турския огън, се приближава на разстояние от около 60 м. и от упор изстрелва торпедо. "Хамидие" е улучен в носовата си част и получава пробойна. Торпедоносците се готвят за нова атака, но пристигналите по време на боя и включили се в него четири турски контраминоносци, откриват огън срещу българските кораби и спасяват крайцера. Българските торпедоносци се оттеглят с едни ранен на "Смели" и някои повреди, а турските - с 8 убити и около 30 ранени. Смята се, че само тихото море спасява повредения "Хамидие" от потъване. Впоследствие, след ремонта "Хамидие" се прославя с действията си срещу гръцките сили в Бяло, Средиземно и Йонийско море.

Победата на българските торпедоносци е първата победа на българския военноморски флот след Освобождението от 1878 г. Тя не само нанася морален удар върху по-силния противник, но и в значителна степен парализира опитите му бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната.

"Дръзки" след Балканската война

"Дръзки", както и останалите торпедоносци, участва в Първата световна война. След нея е преквалифициран в патрулен кораб (катер). След 1944 г. е известен и с това, че на него през 1930-1931 г. служи поетът Никола Вапцаров. През 1942 г. на кораба става взрив и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и отново включен в състава на Военноморския флот. През 1950 г. е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е използван като плаваща мишена. През 1957 г. е превърнат в кораб-музей, един от експонатите на Военно-морския музей във Варна.