Записки за Галската война: Разлика между версии
м „Записки за галската война“ преместена като „Записки за Галската война“: Името на войната трябва да е с главна буква. |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Записки за |
'''Записки за Галската война''' ([[латински]]: ''Commentarii de bello Gallico'') е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник [[Гай Юлий Цезар]] (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в [[Галия]]. Неговото съчинение е основен източник за [[Галски войни|военните му походи]], но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) "Записките" са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при [[старогръцки език|старогръцкия език]] има съчинението "[[Анабазис]]" на [[Ксенофонт]]). |
||
"Записките" се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар [[Авъл Хирций]], за да се направи връзка между това съчинение и "[[Записки за гражданската война|Записките за гражданската война]]". |
"Записките" се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар [[Авъл Хирций]], за да се направи връзка между това съчинение и "[[Записки за гражданската война|Записките за гражданската война]]". |
||
Версия от 13:00, 9 февруари 2008
Записки за Галската война (латински: Commentarii de bello Gallico) е най-прочутото съчинение, написано от римския пълководец и държавник Гай Юлий Цезар (той пише за себе си в трето лице), описващо неговия близо деветгодишен престой в Галия. Неговото съчинение е основен източник за военните му походи, но също така има голямо културно и филологическо значение. Цезар дава информация за бита, обичаите и религията на племената, населяващи по това време региона. Заради своя ясен, елегантен и характерен стил (общият речник възлиза на около 1300 думи) "Записките" са се превърнали в пример за латински език и традиционно е първият оригинален текст, с който се занимават изучаващите езика (подобна роля при старогръцкия език има съчинението "Анабазис" на Ксенофонт).
"Записките" се състоят от общо 8 книги, по една книга за всяка година, прекарана от Цезар в Галия. Последната книга не е написана от него, а от неговия приятел, офицер и секретар Авъл Хирций, за да се направи връзка между това съчинение и "Записките за гражданската война".
Стилът на съчинението
Стилът на "Записките" е ясен и последователен, по отношение на лексиката дори може да се говори за пуризъм - нещо присъщо за Цезар. Всъщност, чрез своите съчинения той аналитично представя на римските държавници случващото се, за да получи подкрепа и да продължи войната в Галия.
Съдържание
Текстът започва с географско и политическо представяне на Галия. Първото изречение на творбата е прочуто и до днес. То гласи: "Gallia est omnis divisa in partes tres, quarum unam incolunt Belgae, aliam Aquitani, tertiam, qui ipsorum lingua Celtae, nostra Galli appellantur", в превод: "Цяла Галия е разделена на три части, едната от тях обитават белгите, другата Аквитаните, третата тези, които на своя език се наричат келти, а от нас са наричани гали." След това започва същинското описание на войната, започващо с похода срещу хелветите.
Книга първа: 58 г.пр.Хр.
- 1 Етнографско и географско описание на Галия
- 2-29 Походът срещу хелветите
- 2-4 Преселването и смъртта на Оргеторикс
- 5-9 Хелветите се опитват да преминат през римската провинция Галия Нарбонензис в Галия, но след забраната на Цезар преминават през земите на секваните
- 10-12 Подготовката на Цезар и победата над тигурините при р.Арар.
