Югославяни (народ): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Югославяните''' са така наречения "''седми народ''" на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]]. През [[1961]] година при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живяли в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов "народ" се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидивите на миналото. |
'''Югославяните''' са така наречения "''седми народ''" на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]]. През [[1961]] година при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живяли в [[СФРЮ]]. Пораждането на този нов "народ" се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидивите на миналото. |
||
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] година, когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. |
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през [[1981]] година, когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Тъй като като югославяни се самоопределят предимно представителите на [[Южни славяни|южнославянските]] нации — [[сърби]], [[хървати]], [[българи]] и [[бошняци]] (по-рядко [[албанци]], [[унгарци]], [[турци]] и други), можем да ги причислим като южнославянски народ. |
||
На преброявантето на населението през [[1981]] година, най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] година, в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 в [[Централна Сърбия]]. |
На преброявантето на населението през [[1981]] година, най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] година, в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 в [[Централна Сърбия]]. |
||
Версия от 19:51, 11 февруари 2008
Югославяните са така наречения "седми народ" на Титова Югославия. През 1961 година при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живяли в СФРЮ. Пораждането на този нов "народ" се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидивите на миналото.
Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 година, когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Тъй като като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации — сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим като южнославянски народ.
На преброявантето на населението през 1981 година, най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 година, в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 в Централна Сърбия.