Стефан Стефанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
A.mihaylov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
A.mihaylov (беседа | приноси)
Ред 12: Ред 12:
== Биография ==
== Биография ==


Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му     '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — [[Георги Семерджиев]]. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му     '''Георги Стефанов''' е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През     [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През     [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — [[Георги Семерджиев]]. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.


=== Политическа кариера ===
=== Политическа кариера ===

Версия от 12:59, 13 февруари 2008

Стефан Стефанов
политик, индустриалец
1168876160.jpg

Роден
Починал
ПартияДемократическа партия

Стефан Георгиев Стефанов е български политик от  Демократическата партия, индустриалец и съветник на  цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на  Н. Мушанов (1931-1934 г.).

Биография

Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му     Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През     1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През     1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.

Политическа кариера

  • 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
  • 1915-1933 г. - член на  Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
  • 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
  • 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
  • 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
  • 1926-1939 г. - народен представител.
  • 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на  Никола Мушанов.
  • 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.


Файл:Picture149.jpg

Членове на българската делегация на ХІV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.

В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на     Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния   министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".

Файл:Visitna Kartichka.jpg