Зързе: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
замяна на низове
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
}}
}}


'''Зързе''' ({{lang-mk|Зрзе}}) е [[село]] в община [[Долнени (община)|Долнени]] на [[Република Македония]]. Разположено е в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], северозападно от град [[Прилеп (град)|Прилеп]], в югоизточното подножие на [[Даутица]]. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.
'''Зързе''' ({{lang-mk|Зрзе}}) е [[село]] в община [[Долнени (община)|Долнени]] на [[Република Македония]]. Разположено е в [[Прилепско поле|Прилепското поле]], северозападно от град [[Прилеп (град)|Прилеп]], в югоизточното подножие на [[Даутица]]. Край Зързе е разположен манастирът [[Свето Преображение (Зързе)|„Свето Преображение Христово“]].


==История==
==История==

Версия от 12:02, 16 февруари 2008

Шаблон:Селище в РМ инфо

Зързе (Шаблон:Lang-mk) е село в община Долнени на Република Македония. Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в югоизточното подножие на Даутица. Край Зързе е разположен манастирът „Свето Преображение Христово“.

История

В 19 век Зързе е село в Прилепска каза на Османската империя. "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Кошино е посочено като село с 80 домакинства и 340 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. Зързе е населявано от 400 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на 20 век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Зързе има 400 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[3]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Зързе като българско село.[4]

Според преброяването от 2002 година Зързе има 64 жители македонци.[5]

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 72-73.
  2. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.245
  3. D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, р.150-151.
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови