Национално знаме на България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Br - припокриваха се галериите
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
:*Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
:*Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
:*Цветове:
:*Цветове:
:**бял - със степен на белота не по-малка от 80%,
:**бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
:**зелен - номер 17-5936 ТС по скалата на [[Пантон]]-текстил
:**зелен – номер 17-5936 ТС по скалата на [[Пантон]]-текстил
:**червен - номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.
:**червен – номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.


Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.
Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.


За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото - <code>#FFFFFF;</code> за зеленото - <code>#00966E;</code> за червеното - <code>#D62612.</code>
За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото – <code>#FFFFFF;</code> за зеленото – <code>#00966E;</code> за червеното – <code>#D62612.</code>


== Знаме на Българската армия ==
== Знаме на Българската армия ==
Ред 25: Ред 25:
[[Картинка:7-rilska-zname.jpg|thumb|right|200px|Бойно знаме на [[Седма рилска дивизия]].]]
[[Картинка:7-rilska-zname.jpg|thumb|right|200px|Бойно знаме на [[Седма рилска дивизия]].]]


Бойното знаме на военна част от [[Българска армия|Българската армия]] е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от [[коприна]], с ресни по трите страни. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „[[За храброст]]“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен [[лъв]], обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали "БА" (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.
Бойното знаме на военна част от [[Българска армия|Българската армия]] е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от [[коприна]], с ресни по трите страни. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „[[За храброст]]“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен [[лъв]], обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.


=== Военноморско знаме ===
=== Военноморско знаме ===
[[Военноморски флаг|Военноморският флаг]] на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 см и не по-малко, зелена и червена - по 12 см. В горният ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на [[Президент на Република България|президент]]а на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.
[[Военноморски флаг|Военноморският флаг]] на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 см и не по-малко, зелена и червена – по 12 см. В горният ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на [[Президент на Република България|президент]]а на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.
{{Br}}
{{Br}}
<center><gallery>
<center><gallery>
Ред 40: Ред 40:
{{основна|Гюйс}}
{{основна|Гюйс}}


Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби, като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно, кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през [[1898]] г. в [[Санкт Петербург]] "Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави". За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски "Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави", издаден през [[1912]] г.. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен [[андреевски кръст]]. Безспорно българският гюйс е копиран от руския. При сравнение между двата става ясно, че единствените разлики са в цветовете.
Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби, като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през [[1898]] г. в [[Санкт Петербург]] „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през [[1912]] г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен [[андреевски кръст]]. Безспорно българският гюйс е копиран от руския. При сравнение между двата става ясно, че единствените разлики са в цветовете.
{{Br}}
{{Br}}
<center><gallery>
<center><gallery>
Ред 58: Ред 58:


=== През Възраждането ===
=== През Възраждането ===
Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете [[Български легии]] на [[Георги Раковски]]. По-късно четата на [[Филип Тотю]] носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия [[БРЦК]] - подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски [[Димитър Ценович]], чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески баталион в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876. Знамето на [[Троян]]ския комитет на [[ВРО]] от 1875 година е червено, зелено, бяло.
Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете [[Български легии]] на [[Георги Раковски]]. По-късно четата на [[Филип Тотю]] носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия [[БРЦК]] – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски [[Димитър Ценович]], чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески баталион в [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876. Знамето на [[Троян]]ския комитет на [[ВРО]] от 1875 година е червено, зелено, бяло.


[[Самарско знаме|Самарското знаме]] - основното знаме на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] носи трите [[панславянски цветове|панславянски цвята]] - червен, бял и син.
[[Самарско знаме|Самарското знаме]] - основното знаме на [[Българско опълчение|Българското опълчение]] носи трите [[панславянски цветове|панславянски цвята]] – червен, бял и син.
{{Br}}
{{Br}}
<center><gallery>
<center><gallery>
Ред 71: Ред 71:
[[Image:Flag_of_Stiliana_Paraskevova.jpg|мини|дясно|200п|Знамето на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България.]]
[[Image:Flag_of_Stiliana_Paraskevova.jpg|мини|дясно|200п|Знамето на [[Българско опълчение|Българското опълчение]], ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България.]]


Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на [[Старозагорско въстание|Старозогорските въстаници]] от [[1875]] г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на [[Иван Параскевов]] Стилияна Параскевова в румънския град [[Браила]] и предадено на [[Българско опълчение|българските доброволци]], участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис БЪЛГАРИЯ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на [[Национален Военноисторически музей|Националния Военноисторически музей]].
Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на [[Старозагорско въстание|Старозогорските въстаници]] от [[1875]] г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на [[Иван Параскевов]] Стилияна Параскевова в румънския град [[Браила]] и предадено на [[Българско опълчение|българските доброволци]], участващи в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на [[Национален Военноисторически музей|Националния Военноисторически музей]].


=== След Освобождението ===
=== След Освобождението ===
След Освобождението [[Търновска конституция|първата българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] в член 23 определя, че "Българското народно знаме е трицв{{Уникод|&#x463;}}тно и състои отъ б{{Уникод|&#x463;}}лъ, зеленъ и червенъ цв{{Уникод|&#x463;}}тове, поставени хоризонтално"
След Освобождението [[Търновска конституция|първата българска конституция]], приета на [[16 април]] [[1879]] в член 23 определя, че „Българското народно знаме е трицв{{Уникод|&#x463;}}тно и състои отъ б{{Уникод|&#x463;}}лъ, зеленъ и червенъ цв{{Уникод|&#x463;}}тове, поставени хоризонтално“.


През [[1947]] към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на [[Народна Република България]], който остава до [[27 ноември]] [[1990]]. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.
През [[1947]] към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на [[Народна Република България]], който остава до [[27 ноември]] [[1990]]. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.
Ред 100: Ред 100:
* Българските дипломатически и консулски представителства
* Българските дипломатически и консулски представителства


Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение - през времетраенето им.
Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.


Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.
Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Версия от 18:33, 1 март 2008

Национално знаме на България.

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално отгоре надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Форма, цветове и размери

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

  • Форма - правоъгълна със съотношение на широчина към дължина - 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
  • Размери: 18 см х 30 см, 24 см х 40 см, 90 см х 150 см, 129 см х 215 см.
  • Цветове:
    • бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
    • зелен – номер 17-5936 ТС по скалата на Пантон-текстил
    • червен – номер 18-1664 ТС по скалата на Пантон-текстил.

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

За изобразяване на знамето близки цветове в 16-код са: за бялото – #FFFFFF; за зеленото – #00966E; за червеното – #D62612.

Знаме на Българската армия

Българско бойно знаме.
Файл:7-rilska-zname.jpg
Бойно знаме на Седма рилска дивизия.

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120 х 120 см, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, с ресни по трите страни. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 см и диаметър 4 см, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти.

Военноморско знаме

Военноморският флаг на Република България е с размери 90 х 60 см и с цветовете на националното знаме - бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 см и не по-малко, зелена и червена – по 12 см. В горният ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи.

Гюйс

 Основна статия: Гюйс

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби, като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през 1912 г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст. Безспорно българският гюйс е копиран от руския. При сравнение между двата става ясно, че единствените разлики са в цветовете.

История

Първо и Второ българско царство

Знамето на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Българско революционно знаме от Априлското въстание.

Първи данни за българско знаме имаме от времето на Първата българска държава, според които прабългарите използвали за знаме конска опашка. След покръстването на България у нас започват да се използват знамена подобни на византийските. Няма точни данни за български флаг от времето на Втората българска държава. По времето на османското владичество хайдутите и войводите често използват зелени знамена с изобразен златен лъв и различни надписи, често „Свобода или смърт“.

През Възраждането

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861-1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески баталион в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме - основното знаме на Българското опълчение носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, което става прототип за националното знаме на България.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 година. Но върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов Стилияна Параскевова в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война - второто, известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния Военноисторически музей.

След Освобождението

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 в член 23 определя, че „Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално“.

През 1947 към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант.

  • Българското знаме през 1948-1967.
    Българското знаме през 1948-1967.
  • Българското знаме през 1967-1971.
    Българското знаме през 1967-1971.
  • Българското знаме през 1971-1990.
    Българското знаме през 1971-1990.

Използване

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме


Допълнителна литература

  • Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Св. Георги Победоносец, 1998.
  • Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК "Петър Берон", 2004. ISBN 978-954-402-072-9.

Вижте още

Външни препратки

Общомедия
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Национално знаме на България
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Национално_знаме_на_България&oldid=1524768“.