Христо Контев (ентомолог): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м сорткат
м Правописни поправки: научно-изследователска;
Ред 14: Ред 14:
През [[1963]] г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в [[Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево|Института по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” край Генерал Тошево]], където работи до пенсионирането си през 1992 г.
През [[1963]] г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в [[Добруджански земеделски институт - Генерал Тошево|Института по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” край Генерал Тошево]], където работи до пенсионирането си през 1992 г.


От [[1970]] г. е [[доктор]], а от [[1983]] г. е [[старши научен сътрудник|ст.н.с. I ст.]] по ентомология. От [[1989]] до [[1992]] е бил директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научно-изследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при [[Висша атестационна комисия|ВАК]] по [[растениевъдство]], [[общо земеделие]] и [[растителна защита]].
От [[1970]] г. е [[доктор]], а от [[1983]] г. е [[старши научен сътрудник|ст.н.с. I ст.]] по ентомология. От [[1989]] до [[1992]] е бил директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научноизследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при [[Висша атестационна комисия|ВАК]] по [[растениевъдство]], [[общо земеделие]] и [[растителна защита]].


Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по [[пшеница]]та, [[слънчоглед]]а и [[зърнено-бобови култури|бобовите култури]]. Докторската му [[дисертация]] е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната [[житна дървеница]], като неприятел в [[Добруджа]]. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и [[доктор]]анти.
Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по [[пшеница]]та, [[слънчоглед]]а и [[зърнено-бобови култури|бобовите култури]]. Докторската му [[дисертация]] е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната [[житна дървеница]], като неприятел в [[Добруджа]]. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и [[доктор]]анти.

Версия от 14:57, 8 март 2008

Христо Контев
български ентомолог
Kontev.jpg

Роден
Починал

Професор Христо Контев е изтъкнат български специалист по земеделска ентомология.

Христо Контев е роден на 28 юни 1927 г. в Каспичан, Шуменска област. Висшето си агрономическо образование започва през 1949 г. във Висшия институт по земеделско инженерство – Прага и го завършва през 1954 г. във Висшия селскостопански институт – София, със специалност Агроном по растителна защита.

През 1963 г. след конкурсен изпит е назначен за научен сътрудник по ентомология в Института по пшеницата и слънчогледа “Добруджа” край Генерал Тошево, където работи до пенсионирането си през 1992 г.

От 1970 г. е доктор, а от 1983 г. е ст.н.с. I ст. по ентомология. От 1989 до 1992 е бил директор на Център за следдипломна квалификация на агрономите от Североизточна България. Бил е научен секретар към Центъра за научноизследователска и развойна дейност по полските култури. Бил е член, а в продължение на 3 години и Председател на Специализиран научен съвет при ВАК по растениевъдство, общо земеделие и растителна защита.

Централно място в изследователската работа на проф. Контев заемат неприятелите по пшеницата, слънчогледа и бобовите култури. Докторската му дисертация е посветена на житната стъблена оса, а хабилитационният му труд – на вредната житна дървеница, като неприятел в Добруджа. Публикувал е в наши и чужди списания над 100 научни и научно-популярни статии, научен ръководител е на специализанти и докторанти.

След пенсионирането си се занимава с преподавателска и консултантска дейност. Бил е професор по агроекология в Технически университет - Варна. За неговите заслуги за земеделието в Добруджа е вписан в почетната книга на град Добрич.