Ятова граница: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги имаме звук ''е'' (напр. ''бел–бѐли'', а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо ''е'' имаме ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али''). |
'''Ятовата граница''' е една от най-важните [[изоглоса|изоглоси]] в българския език, въз основа на която българските [[диалект]]и се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна [[ят]] ({{Уникод|Ѣ}}) днес винаги имаме звук ''е'' (напр. ''бел–бѐли'', а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо ''е'' имаме ''а'' предхождана от мека съгласна (напр. ''б'ал–бѐли'' или ''б'ал–б'али''). |
||
Запад: Изток: |
|||
дедо дядо |
|||
бел бял |
|||
голем голям |
|||
деца дяца |
|||
ела яла |
|||
млеко мляко |
|||
лево ляво |
|||
десно дясно |
|||
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''. |
Никоя друга от главните [[фонетика|фонетични]] изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): ''поляни-полени'', ''пияни-пиени'', ''ние береме-ние берем'', ''я, яз-аз'', ''он-той'', ''жежок-горещ'', ''крап-къс'', ''разбой-стан''. |
||
Версия от 15:12, 15 март 2008
Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни и източни. При западните диалекти на мястото на старобългарската гласна ят (Ѣ) днес винаги имаме звук е (напр. бел–бѐли, а при източните при определени условия (а при някои диалекти дори винаги) вместо е имаме а предхождана от мека съгласна (напр. б'ал–бѐли или б'ал–б'али).
Запад: Изток: дедо дядо бел бял голем голям деца дяца ела яла млеко мляко лево ляво десно дясно
Никоя друга от главните фонетични изоглоси не разделя българските диалекти по толкова прегледен начин. При това успоредно на ятовата граница, макар и да не съвпадат с нея, вървят и много други изоглоси. Този сноп от изоглоси показва къде минава границата между западните и източните диалекти. Ето някои двойки, очертаващи изоглоси, близки до ятовата граница (първата дума е на запад от ятовата граница, а втората — на изток): поляни-полени, пияни-пиени, ние береме-ние берем, я, яз-аз, он-той, жежок-горещ, крап-къс, разбой-стан.
На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.