Гриша Островски: Разлика между версии
форматирам и махам шаблона за авторски права - вж беседата // категорията - по-дълбока |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Гриша Исер Островски''' е български актьор и режисьор. |
'''Гриша Исер Островски''' е български [[актьор]] и [[режисьор]]. |
||
Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на [[цигулка]]. Завършва висше образование, специалност [[театрознание]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на [[Боян Дановски]]. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в [[Народен театър "Иван Вазов"]]. Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на [[Стефан Сърчаджиев]]. След Войната е режисьор и актьор в [[Радио София]], НТ „Иван Вазов“, [[Младежки театър|Младежкия театър]] (1979-1984), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавен сатиричен театър]] (1957-1975), [[Театър на българската армия]] (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и [[Сълза и смях|НДТ „Сълза и смях“]]. |
Роден е в [[Париж]], [[Франция]]. Като малък свири на [[цигулка]]. Завършва висше образование, специалност [[театрознание]] във [[НАТФИЗ|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] през [[1957]] г. Театралната му дейност започва през [[1937]] г. в студията на [[Боян Дановски]]. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при [[Вахтанговсия театър]] (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от [[Малюгин]] през [[1949]] г. в [[Народен театър "Иван Вазов"]]. Бил е [[актьор]] в [[Реалистичен театър]], Опитен [[Театър]] на [[Стефан Сърчаджиев]]. След Войната е режисьор и [[актьор]] в [[Радио София]], НТ „Иван Вазов“, [[Младежки театър|Младежкия театър]] (1979-1984), [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Държавен сатиричен театър]] (1957-1975), [[Театър на българската армия]] (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — [[Варна]] (1975-1979) и [[Сълза и смях|НДТ „Сълза и смях“]]. |
||
Островски е преподавател и професор по [[актьорско майсторство]] и [[режисура]] във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна). |
Островски е [[преподавател]] и [[професор]] по [[актьорско майсторство]] и [[режисура]] във [[ВИТИЗ]], а от [[1981]] до [[1988]] г. е [[заместник ректор]] на [[ВИТИЗ]]. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през [[1990]] г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в [[Лион]], [[Франция]] и с почетния знак на школата в [[Милано]]. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на [[ФИПРЕССИ]] за филма „Отклонение“ ([[1969]], [[Варна]]). |
||
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си [[чувство за хумор]] и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за 2002 г. |
Гриша Островски е известен в [[гилдията на актьорите]] като откривател на млади таланти, както и с невероятното си [[чувство за хумор]] и [[самоирония]]. Носител е на Наградата за цялостно творчество на [[Съюз на артистите в България|Съюза на артистите в България]] за [[2002]] г. |
||
Театралните му постановки са: |
Театралните му постановки са: |
||
Версия от 21:02, 16 март 2008
| Гриша Островски | |
| български актьори и режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
[[]], [[]] |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Активен период | от 1967 г. |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Гриша Исер Островски е български актьор и режисьор.
Роден е в Париж, Франция. Като малък свири на цигулка. Завършва висше образование, специалност театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1957 г. Театралната му дейност започва през 1937 г. в студията на Боян Дановски. Специализира при проф. В. Константинова в Училище „Щукин“ при Вахтанговсия театър (1969/70). Дебютира с постановката на „Стари другари“ от Малюгин през 1949 г. в Народен театър "Иван Вазов". Бил е актьор в Реалистичен театър, Опитен Театър на Стефан Сърчаджиев. След Войната е режисьор и актьор в Радио София, НТ „Иван Вазов“, Младежкия театър (1979-1984), Държавен сатиричен театър (1957-1975), Театър на българската армия (1951-1957), художествен ръководител на ДТ — Варна (1975-1979) и НДТ „Сълза и смях“.
Островски е преподавател и професор по актьорско майсторство и режисура във ВИТИЗ, а от 1981 до 1988 г. е заместник ректор на ВИТИЗ. Удостоен е с наградата за педагогическа дейност — „Почетния Жак“ на френските театрални училища през 1990 г., с награда за изявена педагогическа дейност и работа с млади актьори на фестивала „Театър без граници“ в Лион, Франция и с почетния знак на школата в Милано. Гриша Островски е носител на множество национални награди и държавни отличия, сред които званието „народен артист“, първа награда и награда на ФИПРЕССИ за филма „Отклонение“ (1969, Варна).
Гриша Островски е известен в гилдията на актьорите като откривател на млади таланти, както и с невероятното си чувство за хумор и самоирония. Носител е на Наградата за цялостно творчество на Съюза на артистите в България за 2002 г.
Театралните му постановки са:
- „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски,
- „12-те стола“ по Илф и Петров,
- „Франк Пети“ от Фридрих Дюренмат,
- „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш,
- „Много шум за нищо“ и „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир,
- „Опера за три гроша“ от Бертолт Брехт,
- „Еквус“ от Питър Шафър,
- „Възкресението“ по Лев Толстой,
- „Щастливи дни“ от Самюел Бекет,
- „Любов“ от Мърей Шийзгъл,
- „Изневяра“ от Харолд Пинтър,
- „Хоровод“ от Артур Шницлер,
- „Снаха“ по Георги Караславов,
- „Сняг“ и „Когато розите танцуват“ от Валери Петров,
- „Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин,
- „Опит за летене“ от Йордан Радичков,
- „Майстор Солнес“ от Хенрик Ибсен,
- „Последната нощ на Сорат“ от Стефан Цанев.
Режисьор е и на мюзикълите:
- „Уестсайдска история“ от Артър Лорънс и Ленърд Бърнстейн,
- „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу и Алън Джей Лърнър,
- „Човекът от Ла Манча“ от Дейл Васерман, Дж. Дарион и Мич Лий,
- „Фантазьорите“ от Т. Джонс, Х Шмит.
Режисьор е на филмите „Отклонение“ (1967); „Мъже в командировка“, (1969); Петимата от „Моби Дик“ (1970); „Герловска история“, 1971; „Нона“ (1973), „Като белязани атоми“ (1979) и др.