Аврен (област Кърджали)

Вижте пояснителната страница за други значения на Аврен.

---

Аврен е село в Южна България. То се намира в община Крумовград, Област Кърджали.

Аврен
Аврен 41.345594, 25.709554 Аврен
Общи данни
Население	312 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	550 m
Пощ. код	6930
Тел. код	03645
МПС код	К
ЕКАТТЕ	KRZ15-01
Администрация
Държава	България
Област	Кърджали
Община    – кмет	Крумовград Себихан Мехмед (ДПС; 2003)
Кметство    – кмет	Димитър Антонов
Аврен в Общомедия

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

География

Село Аврен се намира в планински район, на около 4км. от държавната граница с Гърция. На 6-7 километра източно от селото се намира с.Черничево, a на около 4 километра в западна посока - с.Девесилово. Село Аврен се намира на 20 км от гр.Крумовград известен с името си Кошу-Кавак.На територията на селището се намират реките - Осогово и Ряката-както и в миналото ,така и днес те са със голямо стопанско значение за местните жители ,а и не само...др две реки намиращи се на изток и запад са съответно- на изток р.Малкаа Ряка,която дели Аврен от земите на селата Черничево и Благун , а на запад р.Мъгленишка ( известна е и с имината като Мутрюва ряка,Воденцата и др.) Почти в центъра на селището се издига хълмът ,на които се намират старите гробища на християните от днишното село.Като се изключат върховете край границата това е най- високата точка в района. Аврен е разположен на 550 метра надморска височина,климата е преходно -средизимноморски. Почвите на землището са канелено -горски ,каменисти и на места глинено -каменисти. В селото има мн извори и потоци,в които почти през цялата година има вода. Най- разпространеното дърво в района и с най- голямо стопанско значение е дъбът.Той е бил и е се използва като основен строителен материал и за отопление. От иглолистните видове най- разпространени са хвойната и борът.От плодните дървета отлично вирее сливата,черешата ,орехът ,дрянът , смокинята и др.Най- срещаните животински видове са вълкът лисицата ,дивата свиня ,сърната ,таралежът, и така застращените в последно време от изчезване костенурки.

История

Най-старите местни жители, които са установени, са траките. В района на селото има материални следи от античната тракийска цивилизация. Открити са две могили - едната е в местността Тумбата, а другата край старото християнско гробище, - които са разкопавани и ограбени. През Средновековието в Южните Родопи населението е било българско и християнско. По устно предание е известно, че старото българско име на село Аврен е Бели пран. В османската епоха cелото е преживяло период на насилствена ислямизация, било е разорено и след това издигнато отново в близост до останките от старото поселище. Населението е българско по произход и език, но принадлежи към две вероизповедания - християнство и ислям. В края на 19в. жителите на селото се включват в борбата за църковна независимост на българите - християни в Ивайловградския край, заедно със съседите си от село Черничево. В началото на 20в. авренци и черничевци изграждат тайни комитети на ВМРО и служат като куриери на освободителната организация - деяние, което съвременникът и по-късно историк на тези събития Христо Караманджуков оценя като пример за голяма смелост, защото двете български села били обкpъжени от плътна мюсюлманска маса. През 1913 г., когато е извършено известното разорение на тракийските българи /описано от акад. Любомир Милетич в "Разорението на тракийските българи"/, някои от жителите - мюсюлмани на Аврен участват в избиването на християни. Характерното, което споменава изследователят на местната история д-р Ламбо Колев, е, че тези доброволно включили се в башибозука местни жители са избивали повече хора в съседното Черничево, отколкото в собственото си село.

Редовни събития

Всяка година в последната седмица на месец Септември се провежда традиционен селски събор.

Други

Д-р Ламбо Станков Колев, родом от с.Аврен, днес жител на гр.Хасково, е автор на селищната монография "Аврен", която проследява историята и развитието селото от древността до 80-те години на 20в.

Колев, Ламбо - Аврен, изд. на Отечествения фронт, София, 1991 г.