Анастас Иширков

Анастас Иширков
български географ
Роден	Анастас Тодоров Иширков 5 април 1868 Ловеч, България
Починал	6 април 1937 София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Лайпцигски университет Софийски университет Хумболтов университет на Берлин Национална Априловска гимназия
Активен период	от 1 октомври 1891 г. до 1 октомври 1934 г.
Работил в	Софийски университет
Награди	Почетен гражданин на Ловеч За гражданска заслуга
Семейство
Други роднини	Стефан Ватев (братовчед) Иван Ватев (братовчед)
Подпис
Анастас Иширков в Общомедия

Академик проф. Анастас Тодоров Иширков (Ловеч 1868 — София 1937) е български учен, географ и етнограф. Той полага основите на географската наука в България. Член на БАН (1906).

Живот

През 1892г. Иширков е изпратен на специализация по славянска филология в гр. Лайпциг, където посещава лекциите по география при проф. Фридрих Ратцел. През август 1895 г. той завършва докторския си изпит с главен предмет география при Ратцел. След завръщането си е назначен за учител по география в София, а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет, където продължава специализацията си при известния географ изследовател Фердинанд Рихтхофен.

Първата катедра по география в Софийския университет се открива през 1898 г. Неин основател и ръководител повече от 35 години е проф. Анастас Иширков, а научните й основи са свързани с класическата антропогеография. Отначало Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България.

Съществуват начално училище и улица на негово име в родния му град Ловеч, както и улици на негово име в други градове като София.

Основни трудове

• "Принос към етнографията на македонските славяни" (1907)
• "България" (1910), преведена на руски от Кръсте Мисирков през 1910
• "Град Солун. Политико-географски и народостопански бележки" (1911)
• "Град София през ХVII в." (1912)
• "България и Бяло море. Политико-географски чъртици" (1914)
• "Западните краища на Българската земя. Бележки и материали" (1915)
• "Добруджа. География, история, етнография" (съавтор)(1918)
• "Характерни черти на градовете в Царство България" (1925)

Други негови трудове са:

• "Принос към етнографията на македонските славяни", 2 изд. (1907)
• "Западната граница на Македония и албанците" (1908)
• "Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение"
• "Чалъкавашкият проход в Стара планина" (1913)
• "Упътване към изучаване селищата в българските земи" (1914)
• "Охридското езеро и град Охрид" (1915)
• "Брой на българите" (1916)
• "Град Враня и Вранско" (1918)
• "Западна Тракия и договорът за мир в Ньой" (1920)
• "Походът на Владислав Варненчик в България 1443-1444 г. (1923)
• "Изследвания за Македония", С. 1993