Кушница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19: Ред 19:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.airphotos.gr/photo/179.jpg Аероснимка на Кушница]
* [http://www.airphotos.gr/photo/179.jpg Аероснимка на Кушница]
* [http://www.phys.uni-sofia.bg/~elfa/greece/index.html Великденска обиколка из гръцките планини Фалакро, Пангео и Ляля]
* {{el икона}} [http://www.eoskavalas.com/paggaio/paggaio.htm Το όρος Παγγαίο - Портал за Кушница]
* {{el икона}} [http://www.eoskavalas.com/paggaio/paggaio.htm Το όρος Παγγαίο - Портал за Кушница]



Версия от 08:57, 21 март 2008

Кушница снимана от Филипи

Кушница (на гръцки: Παγγαίο, Пангео, катаревуса и старогръцки: Παγγαίον, Пангеон, старо Κουσίνιτζα, Кусинидза[1]) е планина в северната част на Гърция. Гръцкото име Пангео, предавано на български като Пангей е възроденото антично име на Кушница. Турското име на планината е Пърнар даг.

География

Файл:Kushnitsa-chista-gora.jpg
Планините Кушница и Чиста гора между Кавалския залив на изток, Драмското поле на север, Серското поле на северозапад, Богданската планина на запад и залива Орфано на югозапад.
Файл:PAGGAIO1.jpg
Изглед към Кушница

Планината е разположена в източната част на Егейска Македония, има продълговата форма с посока североизток-югозапад и по нея минава границата между Ном Сяр и Ном Кавала. Най-високият ѝ връх е Козница, на гръцки Дионисос или Мати (Μάτι), в превод око, висок 1 956 метра[2], следван от Пилаф тепе (Πιλάφ-Τεπέ), наричан на гръцки понякога и Авго (Αυγό), в превод яйце (1870 метра)[3]. Други източници твърдят, че Пилаф тепе е Мати и той е най-високият връх. Планината е дълга между 10-15 километра и широка между 5 и 10 километра.

На север река Драматица (Ангитис) отделя Кушница от планината Змийница (Меникио) и Серското поле, а от юг река Лъджа (Мармара или Ксиропотамос) я отделя от планината Чиста гора (Символо), която е на беломорския бряг.

Селища

В северното подножие на планината са разположени Провища (Палеокоми), Радулево (Родоливос), Кормища (Кормиста), Никищани (Никсиани), а в южното Правища (Елефтеруполи), Мущени (Мустени) и Подгоряни (Подохори).

На планината е кръстен и най-северният дем на Ном Кавала - Пангео с център Никищани.

История

Пангей се споменава още от Херодот[4] като планина, в която има златни и сребърни рудници, владение на тракийските племена сатри, пиери и одоманти, а също от Есхил в Перси[5] и от Еврипид в Рез, който пише, че тракийският цар Рез е владетел на „златния Пангей“ с безбройни рудници.[6] Със своите златни и сребърни залежи Пангей е възлов икономически регион в Древна Тракия, желан обект за доминация от страна на траки, македонци и гърци.[7]

Външни препратки

Бележки