Анастасия Ярославна

Анастасия Ярославна
кралица на Унгария
Родена	1023 г. Киев, Киевска Рус
Починала	1074 или 1096 г. Адмонтско абатство, Унгария
Погребана	Абатство Адмонт, Адмонт, Австрия
Семейство
Род	Рюриковичи
Баща	Ярослав I
Братя/сестри	Анна Ярославна Елисавета Ярославна Всеволод I Изяслав I
Съпруг	Андраш I
Деца	Аделаида Арпад Шаламон
Анастасия Ярославна в Общомедия

Анастасия Ярославна (на унгарски: Агмунда, 1023-1074/1096) е киевска княгиня и кралица на Унгария, съпруга на крал Андраш I. Тя е най-голямата дъщеря на киевския княз Ярослав Мъдри и Ингегерд Шведска. Анастасия Ярославна е по-голяма сестра на френската кралица Анна Ярославна.

Около 1039 г. Анастасия е омъжена за унгарския принц Андраш. Той е син на Вазул, владетел на северозападните области на Унгария, днес главно част от Словакия. Според някои сведения майката на Андраш е дъщеря на български цар, Катун Анастасия. Бракът на Анастасия и Андраш е сключен в Киев, където унгарският принц придружава баща си и брат си в търсене на подкрепа от Ярослав Мъдри срещу унгарския крал Ищван I.

Дъщерите на Ярослав I (от ляво на дясно):Анна, Агата, Елисавета, Анастасия . Фреска от XI в. в катедралата Св. София в Киев.

Братята се завръщат в Унгария през 1046, което поставя началото на езическото въстание Вата. С помощта на противниците на християнизацията Андраш успява да отстрани Петер Орсеоло и през 1047 е коронван за крал. Анастасия пристига в Унгария заедно със съпруга си. Вероятно по нейна молба Андраш I основава лаврата в Тихани за отшелниците, които пристигнали в Унгария заедно с киевската княгиня.

Анастасия Ярославна ражда на Андраш I три деца:

• Аделаида (ок. 1040 - 27 януари 1062)
• Шаламон (1053-1087)
• Давид (след 1053 - 1094)

През 1057, в противоречие с унгарската традиция на сеньората, Андраш I обявява петгодишния си син, Шаламон, за крал, опитвайки се да го направи свой наследник. Това предизвикало недоволството на брат му Бела, който през 1061 организирал заговор за отстраняването на Андраш I. За да осигури безопасността на Анастасия и Шаламон, през същата 1060 Андраш I ги изпраща в двора на Адалберт, маркграф на Австрия. Бела успял да детронира Андраш I, който починал малко след това.

След смъртта на съпруга си Анастасия повежда борбата за трона на сина си. Тя потърсила подкрепа от императора на Свещената Римска империя, Хайнрих III, чиято сестра, Жудит, била сгодена за Шаламон през 1058 г. Когато войските на Хайнрих навлезли в Унгария, за да подкрепят Анастасия и сина й, чичото на Шаламон - Бела I, починал на 11 септември 1063 г., а синовете му, Геза, Ласло и Ламперт, избягали в Полша].

Така, благодарение на своите усилия, Анастасия успяла да върне престола на сина си, който бил коронован отново за крал на Унгария на 27 септември 1063 г. В чест на коронацията на сина си Анастасия подарила на херцог Отон III Баварски, който предвождал германските войски в Унгария, меч, за който се смятало, че е принадлежал на хунския вожд - Атила.

Малко по-късно Шаламон позволил в Унгария да се завърнат братовчедите му -Геза, Ласло и Ламперт, които признали правото му над унгарския рестол. Синът на Анастасия управлявал с тяхна помощ кралството до 1073 г. През 1074 г. тримата братя възстанали против братовчед си и на 17 март 1074 успeли да го детронират. Крал Шаламон избягал на запад, където под негова власт останали комитатите Мосон и Пресбург.

Анастасия последвала сина си в бягството му на запад, но между двамата възникнали противоречия и тя се оттеглила в Адмонтското абатство, където бившата кралица живяла като монахиня до смъртта си, чиято дата не е известна. Предполага се, че е починала през 1074 или 1096 г.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anastasia of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

• Андраш I
• Шаламон
• Геза I
• Ласло I

Библиография

• Kristó, Gyula - Makk, Ferenc: Az Árpád-ház uralkodói (IPC Könyvek, 1996)
• Korai Magyar Történeti Lexikon (9-14. század), főszerkesztő: Kristó, Gyula, szerkesztők: Engel, Pál és Makk, Ferenc (Akadémiai Kiadó, Budapest, 1994)
• Magyarország Történeti Kronológiája I. – A kezdetektől 1526-ig, főszerkesztő: Benda, Kálmán (Akadémiai Kiadó, Budapest, 1981)