Георги Атанасов (композитор): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14: Ред 14:
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.


== Биография ==
На 15-годишна възраст започва да учи [[музикална теория]], [[тромбон]] и [[пиано]] в Букурещкото музикално училище. Свири на тромбон в Букурещкия оперен оркестър. По това време прави и първите си композиционни опити.


Завръща се в България през 1898 г., а три години по-късно заминава за [[Италия]], където следва [[композиция]] и [[контрапункт]] при [[Пиетро Маскани]] в [[консерватория]]та в [[Пезаро]]. През 1903 г. получава оттам диплома за „маестро ди музика“.

Отново се завръща в родината и между започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до 1914 г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914-20; 1923-26) и във Военното училище (1920-23; 1926-31). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] (1922-23).

Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестъра утвърждават Маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.

На 49-годишна възраст Маестро Атанасов развива много тежка форма на [[диабет]], което налага лечението му в чужбина. Получава помощ от италианския институт „Про ориенте“, благодарение на която заминава за Италия, но лечението се оказва закъсняло и неуспешно и той умира на 17 ноември 1931 г. По инициатива на негови приятели и почитатели през 1936 г. са събрани пари за пренасяне на тленните му останки в София, където повторно е погребан през февруари 1937 г.


== Произведения ==
== Произведения ==

Версия от 17:34, 25 март 2008

Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Атанасов.

Маестро Георги Атанасов
български композитор и диригент
барелеф на Атанасов в Пазарджик
барелеф на Атанасов в Пазарджик

Роден
Починал
Маестро Георги Атанасов в Общомедия

Маестро Георги Атанасов е български композитор и диригент, представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.


Произведения

Маестро Георги Атанасов е автор на:

  • 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
    • 1911 — „Борислав“ — по едноименната историческа драма на Иван Вазов, който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
    • 1916 — „Гергана“ — по поемата на Петко Славейков, „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
    • 1922 — „Запустялата воденица“, либрето на Александър Морфов;
    • 1924 — „Македонска кървава сватба“, по едноименната драма Войдан Чернодрински, който е автор на либретото. През 1929 г. операта е преименувана на „Цвета“;
    • 1926 — „Косара“ — по либрето на Боян Дановски;
    • 1930 — „Алцек“ — по либрето на Петър Карапетров.
  • първата българска оперетаза ет за възрастни (1916 — „Моралисти“ по либробработки о на Стоян Миленков) и на пет детски оперети: 1909 — „Болният учител“, 1911 — „За птички“, „Самодивско изворче“, 1920 — „Златното момиче“, „Малкият герой“ (изгубена).
  • маршове, детски песни, китки за духов оркестър, 10 пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.

Източници

  • „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984