Галичица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: nn:Galičitsa, sl:Galičica
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
[[Категория:Национални паркове в Република Македония]]
[[Категория:Национални паркове в Република Македония]]
[[Категория:Планини в Албания]]
[[Категория:Планини в Албания]]
[[Категория:Област Корча]]


[[de:Galičica]]
[[de:Galičica]]

Версия от 16:26, 30 март 2008

Галичица гледана от манастира „Свети Наум“

Галичица е планина в югозападната част на Република Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк[1].

На брега на Охридското езеро се намира манастирът Свети Наум, основан в 905 г. от Наум Преславски.

География

Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува (Суха) гора. Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].

Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).

Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.

Биологично разнообразие

Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни ендемични видове.

Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.

Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.

Други

По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името ‘Бугарска чука’.

Източници

  1. а б Природно наследство на Република Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА
  2. Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк "Галичица"
  3. Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
  4. Ohrid na dlanka - Охридско eзеро, основни географско-хидрографски карактеристики

Външни препратки